Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 5 - Агресия - 3

Момчетата бяха млади и неопитни, но въпреки че изглеждаха нервни стриктно запазваха позициите си и пазеха дома на семейство Мо, закачайки талисмани по стените. Слугата наречен А-Тон вече беше в залата. Лан ШиЗуи усети пулса му с лявата си ръка и подкрепяше мадам Мо с дясната си. Не можеше да спаси и двамата едновременно и беше в ужасно състояние, когато А-Тон се изправи от земята.

-А-Тон, ти си жив!-възкликна А-Дин.

Преди да се разведри, А-Тон вдигна лявата си ръка и се хвана за врата. Виждайки това Лан ШиЗуи потупа на няколко от аку-точките си три пъти. Уей Усиен знаеше, че дори да изглеждаха нежни, хората от клана Лан имаха сили, които бяха далеч от нежни. Със сила като тази, щеше да е трудно да се движиш, но А-Тон изглежда не усещаше нищо и се вкопчи по-здраво. Лицето му показваше болка. Лан ДзинИ продължи да държи лявата му ръка, но чувството беше сякаш да отчупва парче желязо, нямаше никаква полза. След момент се чу силно изпукване от врата му и главата на А-Тон клюмна. Вратът му вече беше счупен.

Той наистина се обеси пред погледите на всички!

-Дух!- виждайки ситуацията гласът на А-Дин потрепна – Има невидим дух тук. Накара А-Тон да се обеси!

Тонът и беше остър и гласът и разтреперен, карайки всички да се вцепенят и те повярваха веднагически. Преценката на Уей Усиен се оказа обратната – не беше дух.

Той беше проверил талисманите, които момчетата избраха, всичките бяха за гонене на духове, а източния коридор беше изпълнен с тях. Ако беше свиреп дух, когато влезеше в източния коридор, талисманите щяха да избухнат в зелени пламъци. Нищо не се беше случило до сега.

Не бяха виновни те, че реагираха прекалено бавно, но съществото беше определено зло. Култиваторския свят имаше точно определение за категорията „свирепи духове" – трябваше да убият поне един човек месечно и да продължат това поне три месеца. Критерият беше поставен лично от Уей Усиен и сигурно още го използваха. Той беше най-добрия в тези ситуации. За него да бъде убит по човек на седем дни значеше, че има свиреп дух, който убива често. Това нещо уби три човека наведнъж и за кратък период от време. Щеше да е трудно дори за опитен култиватор да измисли решение веднага, какво остава за тези младежи, които тепърва бяха започнали кариерите си.

Докато разсъждаваше пламъчетата на свещите потрепнаха. Вятър премина и всички фенери и свещи в Източния Коридор изгаснаха.

В момента в който светлините изгаснаха, дойдоха писъци отвсякъде. Всички се бутаха и дърпаха, опитвайки се да избягат възможно най-бързо, спъвайки се и падайки в процеса.

-Стойте си по местата и не бягайте!-изкрещя им Лан ДзингИ – Ще хвана всеки който избяга!

Не го казваше просто за да сплаши хората, а всъщност, защото злото създание обичаше да прави пакости в тъмното. Колкото по-силно беше плакането и хаосът, толкова по-лесно и незнайно щяха да привлекат опасността. Във времена като тези да се изолираш или да си нервен бяха наистина опасни, въпреки това всички бяха ужасени до смърт, затова кой щеше да слуша? След малко Източната зала утихна и се чуваха само леки вдишвания и тих плач. Възможно беше само няколко човека да бяха останали.

В мрака изведнъж се запали огън. Лан ШиЗуи запали Пламъчен Талисман.

Огънят от Пламъчния Талисман не можеше да бъде угасен от злият вятър. Той използва талисмана, за да запали свещта отново и останалите момчета отидоха да успокояват другите. Под светлината Уей Усиен погледна към китките си. Още един разрез беше заздравял.

След като се огледа, изведнъж осъзна че има нещо нередно в броя на раните.

Първоначално имаше по два разреза на всяка ръка. Единият заздравя, когато Мо ЗиЮан умря, а втория, когато баща му умря. Смъртта на А-Тон излекува още една от раните. Събирайки ги, само три рани трябваше да са заздравели, като последната беше най-дълбоката и изпълнена с омраза.

Но сега нямаше разрези на китките му.

Уей Усиен знаеше, че мадам Мо определено беше една от целите на Мо СюанЮ. Най-дългата и дълбока рана сигурно беше за нея. И все пак беше изчезнала.

Дали Мо СюанЮ беше стигнал до това да се откаже от омразата си към нея? Невъзможно. Душата му вече беше пожертвана, за да призове Уей Усиен. Само смъртта на мадам Мо можеше да излекува раната.

Погледът му се премести към бледото лице на мадам Мо, която се беше събудила преди малко и беше заобиколена от всички.

Освен, ако вече не беше мъртва.

Уей Усиен беше убеден, че нещо беше обладало тялото на Мадам Мо. Ако не беше духа, тогава какво беше?

-Ръката...Ръката му! Ръката на А-Тон! – извика А-Дин изведнъж.

Лан ШиЗуи премести Пламък Талисманът над тялото на А-Тон, достатъчно, за да види, че лявата му ръка беше изчезнала.

Лявата ръка!

Със скоростта на светлината, умът на Уей Усиен се избистри, със съществото което създаваше хаос и липсващите леви ръце, той най-после подреди парчетата от пъзела. Избухна в бурен смях.

-Идиот! – скара му се Лан ДзинИ – Как можеш да се смееш в такава ситуация? – но той вече знаеше, че е идиот, затова защо да се дразни?

-Не, не! – дръпна ръкава му Уей Усиен.

-Какво не? – подразни се Лан ДзинИ, дръпвайки се от него – Не си идиот? Спри да се лигавиш! Никой няма време да ти обръща внимание.

- Това не са те – каза му Уей Усиен, сочейки труповете на бащата на Мо ЗиЮан и А-Тон, които лежаха на земята.

-Какво имаш предвид под „не са те"? – попита Лан СъДжуи, спирайки раздразнения Лан ДзинИ.

-Това не е бащата на Мо ЗиЮан – започна тържествено той –А това не е А-Тон.

С грима по лицето си, колкото по-тържествено изглеждаше, толкова повече приличаше на лунатик. И все пак под светлината на свещите, думите му накараха всички да изтръпнат. Лан СъДжуи го зяпаше секунда след което го попита:

-Защо?

-Ръцете им! – възкликна гордо Уей Усиен –Никой от тях не беше левичар. Убеден съм в това, защото винаги ме удряха с десните си ръце.

-И за какво се гордееш толкова? – Лан ДзинИ се тросна, изчерпвайки търпението си. – Виж колко си самодоволен!

Лан СъДжуи се изпоти. Замисляйки се, А-Тон беше използвал лявата си ръка, за да се обеси, а съпругът на мадам Мо, също беше използвал лявата си ръка, за да избута жена си.

Но през деня, когато Мо СюанЮ правеше бели в Източната зала, двамата се втурнаха към него използвайки десните си ръце. Беше невъзможно изведнъж да станат левичари преди да умрат.

Въпреки, че не знаеше защо, за да се разбере какво беше това същество, трябваше да мислят в посока „леви ръце". След като Лан СъДжуи го осъзна, той изненадано погледна към Уей Усиен. Не можеше да не си помисли, каза го изведнъж... няма как да е случайно.

Уей Усиен просто се усмихна. Знаеше, че този намек е прекалено прям, но нямаше как да го промени. Добре, че Лан СъДжуи не се замисли прекалено много за това и си помисли, както и да е, щом младия господар Мо реши да ме подсети, значи не желае зло. Очите му се отместиха и премина покрай А-Дин, която припадна от прекалено много плакане и попадна на мадам Мо.

Погледът му падна към ръцете и. Падаха надолу и бяха закрити от ръкавите и, като само половината от пръстите и се виждаха. Дясната и ръка имаше тънки нежни пръсти, определено женски, които не бяха работили.

Пръстите на другата ръка бяха много по-дълги от тези на дясната. Бяха и по-дебели. Кокалчетата бяха изпъкнали и пълни със сила.

Ръката не беше женска – беше мъжка!

-Дръжте я! – заповяда Лан СъДжуи.

Момчетата грабнаха мадам Мо. Лан СъДжуи се извини и се приготви да направи талисман, когато лявата ръка на мадам Мо се изкриви по абсурден начин, пресягайки се към врата му.

Освен ако костите не бяха счупени, беше невъзможно жив човек да изкриви ръката си така. Тя атакува бързо и беше близо до това да сграбчи врата му, когато Лан ДзинИ се провикна и се хвърли пред Лан СъДжуи, блокирайки ръката за него.

Премина светкавица и когато ръката грабна рамото на Лан ДзинИ, зелени пламъци излязоха от ръката, карайки го да отслаби хватката си. Лан ДзинИ избяга от смъртта и щеше да благодари на Лан ДзинИ за това, когато видя, че половината от униформата вече е изгоряла до пепел, изглеждайки неудобно. Лан ДзинИ свали другата половина от униформата и се скара ядосано:

-Защо ме изрита лунатико? Искаш да ме убиеш ли?

-Не бях аз! – отскочи назад Уей Усиен като изплашена котка.

Беше той. Вътре в униформите на клана Лан имаше шевове на заклинения изписани с тънки конци в един и същи цвят, за да ги пазят. Срещу такива силни като това, не можеха да бъдат използвани. По време на извънреден случай можеше само да изрита Лан ДзинИ и да използва тялото си, за да защити врата на Лан СъДжуи. Лан ДзинИ искаше да му се скара отново, но мадам Мо падна на земята с всичката кръв и плът по лицето и се отдръпнаха, докато не остана само тънък слой кожа по черепа. Мъжката ръка, която не и принадлежеше падна от рамото и. Пръстите се раздвижиха, сякаш се упражняваха и туптенето на вените беше видимо.

Това беше привлечено от флага за примамване на фантоми.

Да се разпаднеш беше най-често срещаната смърт. Уей Усиен умря по малко по-завоелиран начин. Не като ситуацията където беше направен на прах, или цял труп към който може да се закачи душата. Беше разкъсан на парчета и трябваше да бъдат открити всички части на тялото. Ако не можеше да ги намери, трябваше да се примири с втората опция.

Каква щеше да е втората опция? Трябваше да бъде с телата на живи хора.

Беше като тази лява ръка – ядеш лявата ръка на жив човек и я сменяш. След като пресушиш цялата кръв и енергия на човека, душата ще напусне тялото и ще потърси ново, за да се лепне за него като паразит, докато не събере достатъчно части за труп.

Когато ръката е обсебила човека, той би трябвало да умре веднага. Преди цялата плът да бъде изядена, може все още да ходи наоколо под неговия контрол, сякаш човека още е жив. След като е привлечен, първия контейнер който беше намерен, беше Мо ЗиЮан. Вторият беше бащата на Мо ЗиЮан. Когато мадам Мо каза на мъжа си да си тръгне, той не действа нормално и я избута. Уей Усиен си беше помислил, че е заради това, че той скърбеше и му беше омръзнало от арогантността на жена му. Сега, когато се замисли отново, това не беше нещо, което баща загубил сина си би направил. Не беше чувството на безпомощност. Беше смъртоносно спокойствие – спокойствието идващо от току-що умрял човек.

Третият контейнер беше А-Тон, а четвъртият мадам Мо. В хаоса от когато светлините изгаснаха, призрачната ръка се беше върнала на тялото и. Когато мадам Мо умря, последния разрез на китката на Уей Усиен също изчезна.

Момчетата от клана Лан видяха това, въпреки че талисманите им не работеха, дрехите работеха и след това си свалиха горните дрехи, за да покрият левите си ръце. Пластовете дрехи приличаха на пашкули. След секунда, топка от бели дрехи се вдигна с шум, създавайки зелен ад. Дори това да помагаше за момента, след малко, когато униформите изгоряха напълно, ръка се вдигна от пепелта. Докато никой не гледаше Уей Усиен изтича към западния двор.

Около десет ходещи трупа обградиха момчетата, стоейки тихо в двора, запечатан от заклинанията, нарисувани по земята. Уей Усиен ритна един от символите, унищожавайки цяла формация. Плесна два пъти с ръце. Изведнъж с трясък, очите на труповете се обърнаха с бялото навън, сякаш бяха събудени от светкавица.

-Събуди се. – проговори Уей Усиен – време е за работа!

Обикновено нямаше нужда от сложни заклинания, за да контролира тези трупове-марионетки – команда би свършила работа. Ходещите трупове пред него се движеха с треперещи стъпки, но докато приближаваха Уей Усиен, краката им се подкосяваха и падаха на земята, сякаш бяха истински хора.

На Уей Усиен му се стори едновременно забавно и досадно. Плесна с ръце отново, този път по-слабо. Ходещите трупове сигурно бяха родени в село Мо и бяха умрели тук също, не изпитвайки живота изцяло. Изпълняваха команди и бяха ужасени от призоваващия и лежаха на земята от страх да станат.

Колкото по-зло беше съществото, толкова по-добре Уей Усиен можеше да го контролира. Ходещите трупове не бяха тренирани от него и не можеха да се поддадат на директна манипулация от него. Нямаше никакви материали по себе си, което означаваше, че не може директно да си направи оръдие, което да улесни ходещите трупове. Дори не можеше да развали ансамбъла малко. Зелените пламъци в източния двор най-после се замъглиха. Изведнъж Уей Усиен намери решение.

Защо му трябваше да излезе и да намери мъртвец със силно присъствие и злобно поведение?

Имаше не един, а много трупове в Източния коридор!

Той изтича обратно в Източния двор, докато първото решение на Лан ШиЗуи не успя, той намери второ. Учениците издърпаха мечовете си и ги забиха в земята. Правейки преграда. Призрачната ръка се удари в преградата и те използваха цялата си енергия, за да не може да пробие защитата и не обръщаха внимание кой влиза и излиза. Уей Усиен изтича в източния двор и сграбчи труповете на мадам Мо и Мо ЗиЮан за ръцете и им прошепна „събудете се".

За секунда, очите на мадам Мо и Мо ЗиЮан се обърнаха с бялото навън, започвайки да издават крясъци, които духовете правеха, когато се връщаха към живота.

Измежду крясъците друг труп потрепна и се изправи, издавайки тих нисък крясък. Беше съпругът на мадам Мо.

Крясъците бяха достатъчно шумни, а заповедта беше достатъчно силна. Уей Усиен се усмихна, чувствайки се доволен.

-Разпознавате ли онази ръка отвън? – заповяда той – Разкъсайте я.

Трите члена на семейство Мо се втурнаха като три черни облака.

Лявата ръка нарани един от мечовете и щеше да избяга, когато трите зли трупа без леви ръце пристигнаха.

Освен, че не можеха да се възпротивят на заповедта на Уей Усиен, семейството мразеше съществото, което ги беше убило и си изляха гнева върху призрачната ръка. Главният атакуващ беше мадам Мо, защото женските трупове често бяха по-бесни, след като бяха призовани, косата и беше пусната, а очите и кръвясали. С двойно по-големи нокти и пяна в крайчетата на устата и, и писъци които можеха да вдигнат тавана, тя изглеждаше невероятно луда. Зад нея я следваха Мо ЗиЮан, който и помагаше със зъби и нокти и накрая бащата, който покриваше дупките между атаките на другите два трупа. Уморените момчета се изненадаха.

Бяха виждали тези битки между множество освирепели трупове в книгите и всички зяпнаха, когато започнаха да излизат вътрешности за първи път, неспособни да извърнат поглед. Всичките си мислеха, че е... вълнуващо!

Трите трупа и ръката бяха по средата на трудна битка, когато Мо ЗиЮан се дръпна. Коремната му област беше атакувана от ръката, карайки няколко парчета от вътрешностите му да изпаднат. Когато мадам Мо видя това, тя изпищя и зашити сина си, зад себе си. Атаките и бяха по-силни, пръстите и почти като стоманени и железни оръжия, но Уей Усиен знаеше, че постепенно я побеждават.

Дори трите злобни трупа не можеха да победят една ръка!

Уей Усиен следеше внимателно битката. Езика му беше леко сгърчен в устата, потискайки порива да свирне. Изсвирването щеше да ги озлоби още повече, което щеше да обърне играта, но тогава щеше да му е трудно да подсигури никой да не знае какво прави. Докато мигне ръката се стрелна, разсичайки гърлото на мадам Мо.

Семейство Мо беше близо до унищожение и Уей Усиен беше готов да посвирне, но се чу звук от струните на инструмент идващи отдалеч.

Звука беше изсвирен от човек. Тембъра беше ефирен и чист. Съществата в двора се стреснаха от звука.

Веднагически момчетата от ГусуЛан кланът започнаха да се кланят, сякаш се бяха преродили. Лан СъДжуи изтри кръвта от лицето си и вдигна глава, издавайки щастлив възглас:

-ХанГуан-Джун!

Когато чу далечните звуци на цитрата, Уей Усиен се обърна и понечи да си тръгне.

Звука отново дойде, този път беше по-висок, прерязващ небето със своята горчивина. Трите зли трупа се отдръпнаха и запушиха ухо с десните си ръце, но беше невъзможно да блокират изкореняващия тон от клана ГусуЛан. Бяха отстъпили назад и звука пробиваше черепите им.

Ръката беше уморена от битката и когато звука се повтори, тя падна на земята. Въпреки че пръстите още мърдаха, тя не можеше да се вдигне отново.

След кратко мълчание, момчетата се разшумяха весело, празнувайки радостно, че са оцелели този инцидент. Бяха се измъчили цялата вечер, докато не дойде подкреплението. Дори и да ги накажеха по причини, че „ако са неучтиви и да вдигат шум петнят репутацията на клана" не ги интересуваше.

След като помаха към луната, Лан СъДжуи осъзна, че някой беше изчезнал. Той сръга Лан ДзинИ:

-Къде е той?

-Кой? Кой от всички – Лан ДзинИ беше абсорбиран от радостта си.

-Младия господар Мо – отвърна Лан ШиЗуи.

-Хм? –възкликна Лан ДзинИ – Защо търсиш този лунатик? Кой знае къде е избягал. Сигурно е ужасен от заплахите да бъде ударен.

Лан СъДжуи знаеше, че Лан ДзинИ винаги беше небрежен и прям, не премисляше положението и не обвиняваше никого. Помисли си Ще почакам Хангуан-дзунда дойде и ще му разкажа всичко.

Село Мо още беше заспало, но беше трудно да кажеш дали беше истински сън или се правеха. Въпреки че битката с труповете беше изпълнена с кръв и вътрешности, селяните не се събудиха до сутринта да гледат. Все пак, дори наблюдателите трябваше да избират на кои случки да се появят. Такава, която включваше много писъци, определено не беше най-безопасния избор.

Уей Усиен унищожи всичката доказателства от стаята на Мо СюанЮ, колкото бързо можа и излезе.

За жалост, човека който дойде беше от клан Лан, но още по-за жалост беше, че се оказа Лан УангДзи!

Това беше един от хората с които се беше бил преди, затова трябваше да избяга бързо. Побърза да намери подслон и преминавайки селото намери магаре, което беше вързано за кол. Магарето го дъвчеше и когато го видя да се приближава се изненада и се огледа, сякаш беше човек. Уей Усиен го погледна в очите за секунда и беше поласкан от ума на животното.

Опита се да сграбчи въжето и да го издърпа, но магарето зарида, затова Уей Усиен използва силата си и го вкара в пътя. Когато се стъмни те потеглиха по пътя.

Бележки на преводача:

Хан Гуан-Джун: това е алтернативно име, титла дадена на човека от други или от него самия. Джун се превежда като джентълмен.