Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 35 - Треви - 3

Не можеше да не разтвори ръката си, но все пак Уей Усиен спаси маслената лампа, тъкмо когато щеше да удари земята.

Спокойно я долепи до огнения талисман в другата си ръка, запали я и я постави на масата:

-Вие ли ги направихте? Добре направени са.

Останалите най-после осъзнаха, че хората стоещи в стаята не бяха истински хора, а хартиени манекени.

Главите и телата на манекените бяха изкусно създадени, същия размер като на истински хора. Имаше мъже, жени и деца. Всички мъже бяха високи и силни, с яростни изражения. Всички жени бяха красавици с коса в един или два кока. Дори и покрити с широки хартиени дрехи, можеха да се видят грациозните им осанки. Шевиците на дрехите бяха по-изкусни от такива на истински роби - някои бяха оцветени с богати, ярки мастила, други не бяха оцветени, оставени пясъчно сиви. На бузите на всеки манекен имаше две петна руж, сякаш бяха зачервените бузи на истински човек. На нито един от тях не бяха добавени ириси - очите бяха напълно бели. Колкото повече руж имаха, толкова по-мрачно изглеждаха. Имаше друга маса в стаята. На масата имаше няколко срещи, всяка с различна дължина. Уей Усиен ги запали една по една и жълтата светлина освети повечето ъгли на къщата. Освен от хартиените манекени, имаше и два венеца поставени в двата края на стаята. Хартиено злато, призрачни пари и пагоди подпрени до стените.

Дзин Лин почти си беше извадил меча. Виждайки, че е само магазин за погребални предмети си отдъхна дискретно и върна меча си в ножницата отново. В култиваторския свят, дори ако култиватор починеше, никой не издаваше еерията от хаотични приготовления на обикновените хора. След като не бяха виждали подобни неща преди, след всеобщото стресване, се разпространи любопитство в сърцата. Изтръпнаха, беше им по-вълнуващо от нощния лов и обикновените зверове.

Без значение, колко силна беше мъглата, не можеше да влезе в къщите. Откакто влязоха в град И, това беше единствения път, когато можеха лесно да видят лицата си, което ги караше да се успокоят.

-Може ли да заемем кухнята ви? - Уей Усиен попита старата жена, когато видя, че са се успокоили.

Старата жена почти не изръмжа към лампата, сякаш не харесваше светлината:

-Кухнята е в дъното. Използвайте я, както пожелаете - след като го каза, отиде в друга стая, сякаш бягаше от чумата. Затръшна вратата толкова шумно, че няколко дори потръпнаха.