Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 20 - Доволство - 2

Когато култиваторите от големите кланове отиваха на нощен лов, обикновено имаше тълпи хора, които ги заобикаляха, както на парад. Лан УангДзи обаче, винаги беше предпочитал да е сам. Ръката беше странна, можеше да убие някого, ако не бяха внимателни. Не беше довел ученици от клана ви, а само Уей Усиен, който наблюдаваше изкъсо.

Първоначално Уей Усиен искаше да се изниже по време на експедицията в планината. Въпреки, че опита да го направи няколко пъти, Лан УангДзи винаги го връщаше, носейки го на рамо. Той промени стратегията си, като се беше лепнал за Лан УангДзи. Дори през нощта нарочно влизаше в леглото на Лан УангДзи, с намерението, че той ще се отврати и ще го изхвърли. Въпреки това, без значение, колко го тормозеше, Лан УангДзи си отстояваше позицията. Винаги, когато Уей Усиен започваше да се върти под завивките, го плясваше леко, за да кротува и го слагаше в правилна позиция, в каквато оставаше докато пукнеше зората. Уей Усиен се оплакваше от изтръпването, след като се събудеше. Не можеше да се сдържи и си помисли, че откакто е пораснал е станал още по-не-забавен. В миналото се засрамваше всеки път, когато го тормозеше, да не говорим, че по сладък начин. Сега не само, че не обръщаше внимание, но знаеше и как да отвърне. Как можеше това да се случи?!

Следейки посоката на лявата ръка, двамата заминаха на северозапад. Изпълняваха Почивка всеки ден, за да успокоят гнева и убийствените намерения на ръката. Докато пътуваха в близост до Кинге, позицията на ръката показваше, че пътят изведнъж се е променил. Показалецът се сви и ръката остана в юмрук. Това означаваше, че ръката показваше в тази околност. Беше ден, улиците бяха препълнени с бързащи хора. Уей Усиен вървеше след Лан УангДзи и изведнъж беше залят от аромат на парфюми и козметика. Беше свикнал с мекия аромат на сандалово дърво от Лан УангДзи и изведнъж усети промяната.

-Какво продаваш? – избъбри той – Защо мирише така?

Ароматът идваше от шарлатан, носещ дрехите на култиватор и думата „измамник“ изписана по цялото му лице. Носеше сандък, продавайки неща на минувачите.

-Продавам всичко! Ружът и пудрата са евтини и хубави. Мшади господарю, искате ли да видите?

-Добре, да видим.

-За жена ви? – попита шарлатанинът.

-За мен – усмихна се Уей Усиен.

Усмивката на шарлатанинът застина.

Преди да загуби търпение, друг младеж се обърна и се приближи.

-Ако няма да купуваш, си тръгвай.

Мъжът беше наистина красив, робата и лентата на главата му бяха по-бели от сняг. Очите му бяха светли и носеше дълъг меч на кръста си. Шарлатанинът беше фалшив култиватор и знаеше малко неща за култиваторския свят. Беше разпознал мотивите на клана Лан и не искаше да си навлече неприятности, затова избяга.

-Защо бягаш? Наистина исках да си купя! – извика след него Уей Усиен.

-Имаш ли пари? – попита Лан УангДзи.

-Ако нямам – отвърна му Уей Усиен – Може ти да ми дадеш.

Той потърси в дрехите му, въпреки, че не очакваше да намери нещо, но въпреки това ръката му попадна на деликатна дебела кесия с пари. Не приличаше на нещо, което Лан УангДзи носеше наоколо. Но все пак, през последните няколко дни, Лан УангДзи направи много неща, които Уей Усиен не си беше представял. Дори вече не го намираше за странно. Както беше очаквал, можеше да вземе каквото поиска от Лан УангДзи без да срещне съпротива. Ако не познаваше Лан УангДзи и не знаеше добрата репутация на Хангуан-джун, щеше да се усъмни, че Лан УангДзи и Мо СюанЮ са в някаква безпомощна, хаотична връзка. Иначе, защо Лан УангДзи да търпи това, след като вече беше направил невъзможни неща?

След като пивървяха, Уей Усиен се обърна нарочно и го погледна. Лан УангДзи беше зад него, все още стоящ на едно място и гледаше в неговата посока. Уей Усиен забави крачка. Не знаеше защо, но усети, че не трябва да ходи толкова бързо, изоставяйки Лан УангДзи назад.

-Илин Патриархът! – извика някой – Пет монети за един, десет за три!

-Кой?!

Той отиде натам и видя, че фалшивия култиватор продаваше. Беше си прибрал лошите руж и пудра, и сега държеше листове с ужасно нарисуван човек на тях.

-Пет монети за един, десет монети за три – с такава ниска цена, не ви струва нищо! Предлагам ви три! Една за вратата, една за коридора и една за стената на спалнята! Със силната си енергия с отрова лекува отрова и не дава нищо да ви приближи!

-Колко безсрамно! Ако наистина беше толкова ефективно, щеше ли да продаваш едно за пет монети?!

-Пак ли ти? – отвърна шарлатанинът – Ако ще купуваш, купувай, ако ли не, се махай! Ако искаш купи всеки от тях за по петдесет монети, нямам против.

Уей Усиен разгледа портретите на „Илин Патриархът“. Не можеше да приеме страшното лице нарисувано на листовете.

-Уей Усиен е мъж известен с хубавия си външен вид-започна да спори той – Какво ви нарисувал ти? Ако не си го виждал наживо, тогава не рисувай нищо.

Шарлатанинът щеше да отговори, но Уей Усиен усети вятър зад гърба си и се дръпна встрани. Въпреки, че беше избегнал атаката, шарлатанинът залитна назад и падна в един щанд. Някои хора му помогнаха, докато други събраха падналите предмети.

Шарлатанинът искаше да изпсува, но когато видя, че човекът, който го беше бутнал е млад господар, изглеждаш много богат, веднага се спря. Поглеждайки отново, видя Белия божур в снега, зашит на гърдите му.

-Защо ме изритахте? – попита шарлатанина.

Младият господар се оказа Дзин Лин.

-Да съм те ритнал? – скръсти ръце той – Всеки който се осмели да спомене „Уей Усиен“ пред мен, трябва да падне на колене от благодарност, че не съм го убил. А ти крещиш по средата на улицата. Да не искаш да умреш?!

Уей Усиен не беше очаквал Дзин Лин да се появи, одобрено пък да се държи така арогантно. „Чудя се как това дрте стана такова, пали се толкова лесно. Явно е наследил всичко от чичо си и баща си и нищо от майка си. Ако не направя нещо, ще съжалява в бъдеще.“ Виждайки, че Дзин Лин още е ядосан, Уей Усиен го прекъсна:

-Дзин Лин!

Шарлатанинът не посмя да продума, но очите му бяха пълни с благодарност. Дзин Лин се обърна към Уей Усиен с досада:

-Още ли не си избягал? Е може да останеш.

-Хъ? – засмя се Уей Усиен – Кой лежеше на пода и не можеше да стане?

Дзин Лин подсвирна с уста. Уей Усиен не разбра защо, но съвсем скоро чу тежкото дишане на някакъв звяр.

Когато се обърна, видя чернокосместо куче тичащо към него. Писъци от страх се появиха на улицата.

-Има бясно куче на свобода!

Уей Усиен избяга, колкото бързо можеше. Илин Патриархът може и да имаше известност на недосегаем, но винаги когато се изправеше пред куче, ставаше страхливец. Когато още беше малък, преди Дзиян Фънмьен да го заведе вкъщи, беше отраснал на улицата и често се налагаше да се бие за храната си с уличните кучета. След няколко гонки и ухапвания беше развил страх от кучета, без значение размера. Дзиян Чан му се присмиваше често. Ако кажеше на някой друг, щеше да е срамно. Уей Усиен почти не умря от страх. Когато видя висока бяла фигура бързо извика силно:

-Лан Джан, спаси ме!

Намирайки Лан УангДзи, след преследването, Дзин Лин беше шокиран. Защо този лунатик беше с него отново? Лан УангДзи имаше сериозен характер и никога не си разговаряше или се шегуваше. Дори няколко ученика от същото поколение бяха нервни покрай него, камо ли по-малките. Нивото му на страшност беше още по-лошо по време на Лан ЦиЖен. Кучето беше подложено на много тренировки и не беше като обикновените кучета, беше доста интелигентно. Знаеше, че не трябва да се държи лошо пред този човек и изви няколко пъти, след което се скри зад Дзин Лин и подви опашка. Това чернокосместо спиритуално куче беше рядка порода дадена на Дзин Лин от Дзин Гуангяо. Когато хората чуеха, че е подарък от ЛианФан-Зун, не смееха да го обидят. Лан УангДзи беше различен от хората. Не го интересуваше от кого е или кой го притежава, всички дисциплинираше стриктно. Когато Дзин Лин използва кучето си, за да гони Уей Усиен по улицата и беше хванат от Лан УангДзи, сърцето му се сви. Свършено е. Определено щеше да убие спиритуалното куче, което толкова се стара да обучи и след това щеше да бъде набит. Уей Усиен се скри зад Лан УангДзи, сякаш искаше да се покатери по него. Чувствайки чифт ръце да се обвиват около него, Лан УангДзи замръзна на място. Поемайки шанса, Дзин Лин изсвирка два пъти и избяга с чернокосместото си спиритуално куче.

-Моралната дегенерация на този свят става все по-зле всеки ден – шарлатанинът се опита да стане, още шокиран от случилото се. – Колко плашещи са учениците от важните кланове в днешно време! Колко плашещо!

Когато Уей Усиен чу, че кучешкия лай се отдалечава, излезе иззад Лан УангДзи. Сложи ръце зад него и се съгласи, сякаш нищо не се беше случило:

-Точно така, става все по-зле с всеки изминал ден. Мъжете не са това, което бяха в миналото.

Шарлатанинът го гледаше, сякаш гледаше спасителя си и му хвърли купчина от „Портретите за гонене на злото на Илин Патриархът“.

-Братко, благодаря ти за това по-рано! Това е подарък за теб. Ако намалиш цената и продадеш един за три монети, пак ще спечелиш поне триста.

Лан УангДзи погледна към страшилището на портрета и не каза нищо. Уей Усиен като видя, че цената му е паднала не знаеше дали да се ядоса или засмее:

-Това, за да ми благодариш? Ако искаш да ми благодариш можеш да го нарисуваш по-хубав! Спри, не си тръгвай. Искам да те попитам нещо. Виждал ли си странни случки наоколо? Или някакви странни неща?

-Странни случки? – отвърна шарлатанинът – Добри неща, ако ме питаш. Седя тук през повечето от годината, даже Многознайкото от Кинге го знае. За какви странни събития става дума?

-Например зли духове, ходещи трупове, инциденти при които цели кланове са унищожени...

-Няма такива – отговори шарлатанинът – Но ако отидеш в планинския хребет на две мили от тук, който се казва Синлу хребет. Предлагам да не ходите там.

-Защо? – поинтересува се Уей Усиен.

-Синлу хребет също се нарича Човекоядния хребет. Защо мислиш?

Бележки на преводача:
Богове на вратата: вид богове, които пазят дома. На нова година хората слагат портретите им на вратата, за да се пазят от зли духове.
Спиритуално куче: специално обучено куче.