Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 3 - Агресия - 1

Уей Усиен искаше да измие лицето си, за да се вгледа в лицето на собственика на тялото му след смъртта си, но нямаше никаква вода в стаята нито за пиене, нито за измиване.

Единствено имаше контейнер подобен на леген, който той предположи че е за изхождане, а не за измиване.

Той бутна вратата, но тя беше заключена с резе, сигурно за да го пази да не излиза.

Никое от тези неща не го караше да се радва за прераждането си!

Той заключи, че може да седи в позиция Лотос и да свикне с новия си дом. Мина време и деня премина. Когато отвори очите си, слънчеви лъчи преминаваха вътре през процепите на вратата и прозорците, Въпреки че можеше да се изправи и да се разхожда, все още се чувстваше замаян.

Уей Усиен беше объркан, духовните сили на Мо СюанЮ бяха достатъчно незначителни, за да бъде игнориран, но тогава нямаше да има причина да не може да контролира правилно тялото. Защо не работи?

Тогава стомаха му издаде звук и той осъзна, че не беше свързано с духовните му сили изобщо. Всъщност беше, защото тялото му беше гладно. Ако не потърсеше храна, щеше да се превърне в първия зъл таласъм, който е умрял от глад след пристигането си.

Уей Усиен повдигна крака си и щеше да отвори с ритник вратата, когато изведнъж чу шум от приближаващи се стъпки. Някой отвори вратата и изгрухтя:

-Време за ядене!

Въпреки това не изглеждаше вратата да е отворена. Уей Усиен снижи поглед и видя миниатюрна вратичка в дъното на вратата, която беше отворена и имаше малка купа поставена пред нея.

Прислужника навън изкрещя отново:

-Бързичко! Какво чакаш? Бутни паницата обратно когато свършиш!

Вратичката беше малко по-малка от тези през които кучетата се провираха - не позволяваше хора да излизат, но паници лесно можеха да се вкарат. Имаше две ястия и една порция ориз, която изглеждаше доста неприятно.

Уей Усиен се заигра с чифта клечки които бяха забучени в ориза, чувствайки се леко раздразнен.

Илин Патриархът се беше завърнал в света на смъртните и първото нещо което му се случи беше да го наритат и да му се скарат, да не говорим за останките които му сервираха като ястие за добре дошъл. Къде бяха кръвта и вътрешностите? Клането? Абсолютното унищожение? Кой щеше да му повярва? Той беше като тигър в пустош, като дракон във вода, феникс без пера, губещ предимство и унижен от тези които бяха по-низши от него.