Господарят На Демоничното Култивиране

Втора Част - Глава 46 - Коварство - 1

Сякаш някой беше излял кофа със студена вода на главата му, усмивката на Уей Усиен замръзна на лицето му.

До мъртвото дърво, висока фигура стоеше, обърната към Уей Усиен. Ако имаше глава на раменете, определено щеше да го гледа.

Покрай огъня, учениците от секта Лан също видяха сянката. Всеки от тях усети как косата му настръхва. С ококорени очи, те посегнаха едновременно мечовете си. Уей Усиен постави показалеца пред устните си в знак да замълчат.

Той поклати глава, след което ги погледна в очите и каза "не". Виждайки това, Лан Съджуи безшумно бутна обратно наполовина извадения си меч.

Безглавият мъж се пресегна към дървото до себе си и го опипа, опитвайки се да прецени каква фигура има.

Направи няколко малки стъпки напред. Уей Усиен най-после можеше да види по-голямата част от тялото му.

Роба за погребение беше увита около човека. Определено беше тази, с която беше увито тялото в гробището на клана Чан.

До краката на мъжа имаше парцалчета. Уей Усиен знаеше, че това са няколко скъсани цянкун торбички.

"Моя грешка. Изглежда скъпият ни приятел се е сглобил!"

Сега, когато се замисли за това, след като Лан Уангдзи влезе в град И с него, толкова много неща се бяха случили, че не бяха свирили Почивка повече от два дни. През това време бяха пътували и едва успяваха да потиснат частите отново. След като крайниците на трупа вече бяха събрани, привличането между тях се увеличаваше. Сигурно бяха усетили енергиите си и желанието им да се сглобят е нарастнало. Сега, когато Лан Уангдзи патрулираше се бяха търкулнали, излезли от торбите и са се сглобили сами в труп.

За жалост, обаче, на трупът още му липсваше част. Една важна част.

Безглавият мъж постави ръце на врата си, опипвайки чистия ален разрез на врата си. След като го опипва известно време и не намери нещото, което трябваше да е там, сякаш се ядоса и изведнъж удари с длан по дървото до него!

С пукот, дънера се счупи. Уей Усиен прошепна:

-Какъв характер!