Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 53 - Кураж - 3

"Островчето" бързо се движеше към брега.

Прииждането на непознатич звяр им донесе безформено напрежение. Освен няколко - Лан Уангдзи, Дзин Дзъсюан, Дзиян Чан и Уен ЖуЛиу - всички останали пристъпиха назад. Тъкмо, когато всички решиха, че подводното същество ще се обърне всеки момент, то спря.

Спящия звяр се беше събудил, защото Уей Усиен беше скочил на гърба му. Сега, Уей Усиен не смееше да се движи бързо. Той остана на място и зачака.

Над тъмната вода, която заобикаляше "островчето" имаше няколко кленови листа в необичаен нюанс на червеното, които плуваха наоколо. 

Под листата, в дълбините на басейна имаше нещо, което приличаше на чифт бронзови огледала.

Бронзовите огледала ставаха по-големи и по-големи и се приближаваха все повече и повече. Уей Усиен възкликна под носа си. Дърпайки Уен Чао, той стъпи назад, точно когато земята под краката му се разтресе и започна да се издига. "Островчето" се издигна във въздуха. Огромната, черна като въглен глава на звяра, покрита с няколко листа от клен, се показа над водата!

Под звуците на писъци, които варираха по честота, звярът бавно обърна глава, впивайки поглед в двамата човека на гърба си.

Кръглата глава на звяра изглеждаше странна, подобна на глава на костенурка и змия. Гледайки главата, приличаше повече на гигантска змия, но гледайки тялото, което се беше надигнало от водата, приличаше повече на...

-Каква огромна...костенурка...-каза Уей Усиен.

Не беше обикновена костенурка.

Ако костенурката попаднеше в тренировъчната площадка на Кей Лотос, самата ѝ черупка можеше да я покрие. Дори трима мъже нямаше да могат да обвият ръце около главата ѝ. Още повече, обикновената костенурка не можеше да извади главата си толкова, заедно с острите, кръстосани жълти зъби, камо ли да израсте четири остри нокътя.

Уей Усиен беше посрещнат от чифт огромни златни очи. Зениците бяха цепки, които се местеха, сякаш фокусираха, не можейки да преценят какво точно стои на гърба.

Изглежда, съществото имаше зрението на змия също - не много добро. Докато не се движеха, сигурно нямаше да ги забележи. Изведнъж две пръски вода се издигнаха от дупкоподобните ноздри.

Кленовите листа, които плаваха по водата се бяха оказали близо до носа. То изсумтя, сякаш го дразнеха. Уей Усиен все още беше неподвижен, сякаш беше статуя. Обаче, малкото движение изплаши Уен Чао до смърт.