Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 8 - Арогантност - 3

След като погали пръстена известно време, Дзиян Чан се успокои.

Въпреки че беше неприятно, като лидер на клан, той трябваше да осмисли повече3 неща, което означаваше, че не може да е импулсивен като Дзин Лин. След падението на клана КуингНи, заедно с трите велики клана, клана ЛанлингДзин беше много близък с неговия, заради близката връзка между лидерите. Водейки ЮнменДзиян клана сам, той вече беше попаднал в изолирана ситуация между трите. ХангуанДжун или Лан УангДзи, беше престижен култиватор, чийто по голям брат Зъу-Джун или Лан Сичен беше лидерът на клана ГусуЛан. Двамата братя винаги бяха в добри отношения помежду си. Беше най-добре да не се противи на Лан УангДзи.

Меча на Дзиян Чан „Санду" никога не беше правил контакт с меча на Лан УангДзи – „Бичен" и още не беше решено в чии ръце щеше да умре елена. Въпреки че притежаваше мощен пръстен, който беше наследство, цитрата на Лан УангДзи „УангДзи" също беше известна със свойствата си. Факт беше, че Дзиян Чан мразеше да е безпомощен при битка. Без пълната сигурност в успеха си, не трябваше да мисли за битка с Лан УангДзи.

Дзиян Чан бавно дръпна лявата си ръка, галейки пръстена. Изглежда Лан УангДзи беше решен да се набута в проблема, затова нямаше да помогне, ако продължаваше да играе злодея. Дзиян Чан реши, че ще му е длъжник до живот и се обърна, за да види как Дзин Лин все още покрива устата си ядосано.

-Хангуан-дзуниска да те накаже, затова ще му позволя този път. Не му е лесно да дисциплинира ученици от други кланове.

Тонът му беше саркастичен, но не беше сигурно на кого се подиграваше. Лан УангДзи никога не се биеше с думи и изглеждаше сякаш не е чул нищо. Дзиян Чан се обърна отново, а думите му бяха остри:

-Защо още стоиш там? Чакаш плячката сама да се закачи на меча ти ли? Ако не хванеш същество днес в планината Дафан, не ми се мяркай отново!

Дзин Лин хвърли на Уей Усиен поглед, но беше прекалено уплашен да погледне Лан УангДзи, човека който го беше накарал да замълчи. Той прибра меча си и поздрави двамата старши и напусна с лъка в ръка. Лан СъДжуи проговори:

-Лидер на клана Дзиян, кланът ГусуЛан ще върне точният брой мрежи които бяха унищожени.

Дзиян Чан изсумтя:

-Няма нужда. – Той тръгна в обратната посока спокойно. Мъжът, който беше дошъл от гората го последва сковано, защото знаеше, че няма как да избяга конското по-късно.

След като изчезнаха от погледа Лан ДзинИ проговори:

-Как може лидер Дзиян да се държи така? – само след като се сети правилото да не говори зад гърба на хората, се спря. Погледна извинително Хангуан-дзуни затвори уста. Лан СъДжуи се усмихна нежно към Уей Усиен.

-Млади господарю Мо, срещаме се отново.

Уей Усиен се усмихна, а Лан УангДзи проговори отново:

-Върши си задълженията.

Командата беше проста и ясна, без декорации в изказа.

Младежите се сетиха причината по която бяха дошли в планината Дафан. Събраха мислите си и изчакаха за последващи инструкции. След момент Лан УангДзи проговори отново:

-Правете каквото можете. Не се напрягайте.

Гласът му беше дълбок и приятен. Ако някой беше достатъчно близко, сърцето му щеше да трепне. Учениците отвърнаха учтиво, уплашени да не отнеме прекалено дълго и тръгнаха към гората. Уей Усиен си помисли, че безспорно Дзиян Чан и Лан Джан са наистина различни един от друг. Дори съветите им към учениците бяха различни. Докато мислеше, той изведнъж видя как Лан УангДзи му кимна почти незабележимо. Беше наистина изненадан.

От ранна възраст Лан УангДзи винаги беше подреден и изпълнителен, че болеше да го гледаш. Винаги беше мълчалив и скован, сякаш никога не беше живял. Не позволяваше и песъчинка да му попадне в окото, което беше причината никога да не одобри поемането на Уей Усиен по тъмния път. Лан СъДжуи сигурно беше информирал Лан УангДзи за подозрителното му поведение в село Мо. Въпреки това, той му беше кимнал, сигурно от благодарност за помощта му към учениците. Без да мисли Уей Усиен веднага отвърна на поздрава. Когато отново погледна Лан УангДзи вече беше изчезнал.

След кратка пауза, той се обърна към планината.

Без значение каква плячка имаше, не можеше да я поесе. Уей Усиен можеше да се бие срещу всички, освен Дзин Лин.

Защо се оказа Дзин Лин?

От толкова ученици от клана Дзин, той не очакваше да попадне точно на Дзин Лин. Ако знаеше, нямаше да се подиграва на Дзин Лин, казвайки че „няма майка която да го научи". Ако някой друг беше казал същото на Дзин Лин, щеше да му разкаже играта. Но се оказа, че човекът който го каза беше самият той.

След като постоя за момент Уей Усиен вдигна ръката си и се зашлеви.

Шамарът беше силен и звучен и от него го заболя бузата. Изведнъж се чу шумолене от близкия храст и магарето излезе. Приближи се както никога и Уей Усиен издърпа дългите му уши с принудена усмивка:

-Ако искаше да спасиш дамата в беда, защо ме изчака да съм спасителя.

Магарето изскимтя, когато вълна от култиватори се приближи от дъното на хълма. След като четиристотинте мрежи бяха унищожени от меча на Лан УангДзи, култиваторите отново се върнаха. Всички сигурно бяха опоненти на Дзин Лин. Уей Усиен за момент се замисли дали да използва сила и да ги накара да си тръгнат, но след като премисли ги пусна да преминат.

Учениците от различните кланове, носещи различни дрехи се оплакваха докато вървяха.

-И кланът Дзин и кланът Джан разглезват младия господар Дзин прекалено много. Още е млад, а вече е арогантен и груб. Ако му позволят да има клана ЛанлинДзин, кой знае какъв хаос ще настане? Не знам как ще оживеем.

Уей Усиен забави темпото си.

-Как да не го глезят? –въздъхна мила култиваторка – Загуби и двамата си родители като малък.

-Шимеи, не работи така. Какво като родителите му са мъртви? Има тонове хора загубили родителите си, ако всички се държаха като него, какво щеше да се случи?

-Изненадана съм, че Уей Усиен е бил толкова зъл да я нарани. Майката на Дзин Лин беше по-голямата сестра на Дзиян Чан – шиджето което го доведе.

-Много лошо за Дзиян ЯнЛи, да доведе този, който отхапа ръката която го хранеше. Дзин ЗиКсуан свърши още по зле. Само защото имаше връзка до Уей Усиен...

-Защо Уей Усиен мразеше всички?

-Определено. Чувала ли си да е бил близък с друг освен с лудите кучета, които беше отгледал? Враговете му бяха навсякъде и той направи зло на всички. Дори с Хангуан-дзунбяха като куче и котка и се мразеха.

-Като говорим за това, ако не беше ХанГуан-Джун...

След като повървя за известно време, Уей Усиен чу звук от вода.

Не беше разбрал кога е стигнал в грешната част на планината, докато не забеляза че е сам.

Държейки юздите на магарето, той застана под течащата вода. Луната се виждаше на небето. Нямаше клони и листа, които да се отразяват във водата. Уей Усиен видя лице, което се променяше от течението.

Удари водата, размивайки смешните черти. Повдигна капещите си мокри длани и изми пудрата от лицето си.

Красив, нежен младеж се появи във водата. Изглеждаше чист, сякаш беше окъпан от лунната светлина, с меки вежди, ярки очи и леко извити устни. И все пак, когато наведе главата си, за да се огледа капчици вода паднаха от миглите му във водата, сякаш бяха сълзи.

Беше младо и непознато лице, не Илин Патриархът, който превзе света и уби хиляди – Уей Усиен.

След като погледна лицето си още няколко пъти, Уей Усиен потърка очите си. Седна до потока с туп.

Не, че не можеше да устои на думите, които го атакуваха. След всичко, когато направи решението си, напълно разбираше ситуацията, пред която се изправяше. От тогава си напомняше за мотото на клана ЮнменДзиян – направи го, дори да е невъзможно.

Въпреки, че мислеше, че сърцето му беше като камък, накрая, все пак беше човек, а не някакво безчувствено растение.

Магарето сякаш знаеше, че не беше в добро настроение и за пръв път не беше шумно. Премина момент на мълчание и се обърна, за да си тръгне. Уей Усиен седеше на поточето, без да отговаря. Обърна се ритайки земята, но Уей Усиен все още не му обръщаше внимание. Магарето трябваше да се върне унило, хапейки и бутайки яката на Уей Усиен.

Можеше да си тръгне, но не избра да го направи. Виждайки, че магарето използва устата си, Уей Усиен реши да го последва. Магарето го заведе до няколко дървета и започна да обикаля около тревата. На тревата лежеше куианкун торба със златна мрежа върху нея. Сигурно беше паднала от култиватор, който я беше изпуснал. Уей Усиен вдигна торбата и я отвори. Имаше няколко предмета в нея, като лекарства, талисмани, миниатюрни огледала за отразяване на демони и други.

Той порови известно време и извади талисман. Огнена топка се появи в ръката му.

Горящия предмет беше горящ талисман, който използваше тъмна енергия, за да се захранва. Щеше да гори автоматично, ако направеше контакт с тъмна енергия. Колкото повече енергия имаше, толкова по-силен беше пламъка. Запали се веднага, след като беше изваден, което означаваше, че недалеч от Уей Усиен имаше дух.

Виждайки светлината на огъня, Уей Усиен се зае да намери посоката на духа, гледайки внимателно. Когато се обърна на изток огъня намаля, а когато се обърна на запад, огънят изведнъж се усили. Той направи няколко крачки в тази посока и видя бяла фигура под дърво.

Талисманът спря да гори и пепелта падна от пръстите му. Стар мъж седеше с гръб към него, мрънкайки си нещо.

Уей Усиен бавно се приближи. Думите които старецът си мрънкаше станаха ясни.

-Боли, боли.

-Къде боли?-попита Уей Усиен.

-Главата. Главата ми – отговори стареца.

-Дай ми да погледна – отговори Уей Усиен.

Той извървя няколко стъпки до стареца и видя окървавена голяма дупка на главата му. Беше дух, сигурно убит от оръжие, което се беше разбило в главата му. Беше облечен в погребална роба, направена от фин материал и добра изработка, означаваща че вече беше погребан правилно. Не беше душата, която човека беше загубил.

Духове като този не трябваше да се появява на планината Дафан.

Уей Усиен не намери обяснение за този случай. Чувствайки се притеснен, скочи на гърба на магарето и го удари с крясък, яздейки към посоката откъдето беше дошъл Дзин Лин.

Около древното гробище имаше много култиватори, надяващи се заек да се удари в пъна. Някой се осмели да държи флаг за примамване на души, но примами само няколко тъмни души, които тъжаха. Уей Усиен издърпа юздите и огледа наоколо, питайки с висок ясен глас:

-Извинявай за прекъсването, но къде отидоха младите господари от Дзин и Лан клан?

След като си беше измил лицето, хората най-после го забелязваха. Един култиватор отговори:

-Тръгнаха си, отидоха към храма на богинята.

-Храма на богинята?-проговори Уей Усиен.

Кланът от преди известно време, се беше промъкнал в планината отново и се беше присъединил към групата на нощните ловци, след като беше чул, че мрежите за залавяне на божества са унищожени. Мъжът на средна възраст разпозна дрехите и магарето му, осъзнавайки че това беше лунатикът, който ги беше спасил по-рано. Почувства се неудобно и се престори, че нищо не се беше случило.

-Ето там - кръглоликото момиче му показа пътя. – Има божествен храм в една от пещерите на планината.

-За кое божество е построен?-попита заинтересовано Уей Усиен.

-Аз, - продума кръглоликото момиче – Аз мисля че е каменна статуя на богиня.

-Благодаря – кимна Уей Усиен.

След разговора, той веднагически се затича в посока на храма на богинята.

Сватбата на мързеливеца, светкавицата унищожила гробове, годеникът изяден от вълци, бащата и дъщерята, загубили душите си, екстравагантните погребални дрехи... Беше сякаш струна преминаваше през всички мъниста. Нищо чудно, че компасите на злото не хващаха нищо и че флаговете за привличане на души не работеха. Всички бяха подценили съществото от планина Дафан.

Не беше въобще това, което си мислеха, че е!

Бележки наавтора:

Санду: Превежда се като "три вида отрова".

От чии ръце, ще умре елена: Поговорка означаваща, че е невъзможно да се определи кой е по-силен и ще победи.

Зидиан: Буквално означава „лилава светкавица".

Кянкун торба: По-голяма е отвътре.

Заек да се удари в пън: Идва от поговорка за фермер, който не искал да работи и чакал заека сам да се самоубие, като се удари в дърво. Означава чакане.