Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 37 - Треви - 5

Лан ДзинИ погледна през процепа на вратата и веднага го блокира с тялото си:

-Т-т-толкова са много!

-Ходещи трупове? - попита Уей Усиен - Колко много са "толкова много"?

-Не знам! - възкликна Лан ДзинИ. Запълват цялата улица - сигурно стотици! Даже идват още! Не мисля, че манекените могат да ги задържат още дълго!

Ако манекените навън не успееха да предпазят вратите, всички трупове на улицата щяха да влязат в магазина. Ако ги убиеха, все още имаше човек с натравяне и когато се опитваше да се бие, отровата щеше да се разпространи по-бързо, ако не ги убиеха, труповете щяха да ги разкъсат и хапят до смърт. Държейки меча си, Сяо Синчен се приготви да си тръгне, най-вероятно от надеждата, че прави най-доброто, което може с последни сили. Лицето му, обаче изведнъж полилавя и той падна на земята.

-Можеш да си почиваш - каза ми Уей Усиен. - Ще свърши скоро.

Той отново поряза пръста си на меча на Лан ДзинИ. Капки кръв започнаха да се стичат.

-Отново ли ще направиш призоваването? - Лан ДзинИ се намеси- Ако капваш по два пъти на очите на всеки манекен, колко кръв ще използваш? Имаш ли нужда да ти дам от моята?

-И аз мога да дам... - веднага се включиха няколко момчета, навивайки ръкавите си.

-Няма проблем - Уей Усиен не знаеше дали да се смее или да въздъхне. - Имате ли празни талисмани?

Учениците бяха сравнително млади и още не бяха на достатъчно високо култиваторско ниво, което да им позволи да пишат руни. Затова, талисманите които носеха в тях, вече бяха изписани.

-Не - поклати главата си Лан СъДжуи.

-И тези, които вече са написани вършат работа - Уей Усиен не изглеждаше прекалено притеснен.

Лан СъДжуи извади жълтите талисмани от цянкун торбичката, но Уей Усиен взе един от тях. След като го погледна набързо премина с показалеца и средния пръст на дясната си ръка отгоре до долу, над руните, които вече бяха там. Алената кръв и тъмночервените писания, формираха нови руни. С едно движение на китката, жълтия талисман с червените руни се извиси във въздуха и се самозапали. Уей Усиен протегна лявата си ръка, за да хване пепелта. След това затвори ръката си в юмрук и наведе леко глава. Когато отново отвори ръката си, леко духна черната пепел към ред хартиени манекени.