Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 34 - Треви - 2

Странните звуци от бамбукова пръчка, удряща се в земята, звучаха силно, после тихо, далеч, после близо, карайки ги да са неопределими.

-Всички елате - каза Уей Усиен. - Да се скупчим. Не се движете и не атакувайте.

В мъглата, ако младежите извадеха мечовете си с надеждата да атакуват, щеше да е възможно да наранят себе си, вместо врага си. След малко шумът спря. Чакайки в тишината за няколко секунди, един от учениците каза под носа си:

-Пак е това... Колко дълго ще ни преследва?!

-Преследвало ви е? - попита Уей Усиен.

-След като влязохме в града, мъглата беше толкова дебела и беше лесно да се отклоним, затова решихме да ходим близо един до друг. Изведнъж чухме шум. Тогава не беше толкова бърз. Беше бавен, едно потупване. През мъглата, успяхме да видим и къса сянка, която мина точно пред нас. След като я последвахме изчезна. Шумът ни преследва от тогава.

-Колко къса? - попита Уей Усиен.

-Много къса, много малка - посочи гръдния си кош Лан СъДжуи.

-От колко време сте тук? - Уей Усиен.

-Около петнадесет минути - отговори Лан СъДжуи.

-Петнадесет минути? - изуми се Уей Усиен- Хангуан-дзун, от колко време сме тук?

-Около тридесет минути - дойде гласът на Лан Уангдзи от мъглата.

-Вижте - продължи Уей Усиен, - тук сме по-дълго от вас. Как е възможно да сте пред нас и да сте се натъкнали на нас, след като сте се обърнали?

-Не сме се обръщали - не се сдържа да отговори Дзин Лин. - Ходихме напред, следвайки пътя.

Ако и двете групи ходеха напред, това означаваше ли, че е възможно някой да го е омагьосал, за да стане на лабиринт?

-Пробвахте ли да летите на мечовете си, за да видите? - попита Уей Усиен отново.

-Да - Лан СъДжуи. - Реших, че може да се види отгоре, но всъщност не беше високо. И имаше сенки тук-там. Не знаех какво са и се уплаших, че не мога да се справя с тях, затова слязох.

Чувайки това, всички замълчаха за момент. След като Шудон беше мъглива и без това, не се бяха замисляли. Сега, изглежда мъглата не се беше формирала естествено и наистина беше призрачна.

-Мъглата нямаше да е отровна, нали?! - шокира се Лан ДзинИ.

-Сигурно не е - констатира Уей Усиен. - Тук сме от изсвестно време и още сме живи.