Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 41 - Треви - 9

Усмивката на Сяо Синчен застина.

Думите "Сюе Ян" го шокираха. Лицето му пребледня. След като чу името, цялата кръв се оттегли от лицето му. Устните му бяха почти бели.

-Сюе Ян? - попита несигурно и плахо Сяо Синчен. Изведнъж се стресна - А-Цин, как научи това име?

-Сюе Ян е човекът с нас! Той е това копеле!

-Човекът... С нас? - заекна объркано Сяо Синчен - Човекът с нас... - той разтръска замаяната си глава - Как разбра?

-Чух го да убива някого!

-Убил е някого? Кого е убил?

-Жена! Много млада. Мисля, че имаше меч с нея. Сюе Ян също криеше меч в себе си. Чух ги да се бият. Бяха много шумни. Жената продължи да го нарича "Сюе Ян" и каза, че е "заличил храм" и че е "убил безброй много хора" и, че е трябвало да е "наказан". О небеса, луд е! Криел се е при нас през цялото време, я дори не знам какво се опитва да направи!

А-Цин остана будна цялата нощ измисляйки лъжи в ума си. Първо, определено не можеше да позволи Даожан да разбере, че е убивал живи хора, мислейки че са ходещи трупове. Не можеше да му каже, че беше убил Сон Лан със собствените си ръце. Въпреки, че беше нечестно към Даожан, не можеше да му каже за смъртта на Даожан Сон, без значение от всичко. Най-добре щеше да бъде Сяо Синчен да избяга колкото далече може, след като откри кой беше Сюе Ян!

Но новините бяха прекалено трудни за приемане. И звучаха абсурдно.

-Но гласът му е различен - не можеше да повярва Сяо Синчен. - И...

А-Цин беше толкова разстроена, че продължи да удря с бастуна по земята:

-Нарочно преправи гласа си! Изплашен е, че ще го разпознаеш! - изведнъж ѝ дойде идея - О, вярно! Точно, точно! Има девет пръста. Даожан, знаеш ли? И Сюе Ян ли има девет пръста? Определено си го виждал преди, нали?

Сяо Синчен залитна и почти не падна на земята.

А-Цин веднага му помогна до масата, където и двамата седнаха бавно. След известно време Сяо Синчен заговори отново:

-А-Цин, как разбра, че има девет пръста? Докосвала ли си ръката му? Ако наистина е Сюе Ян, как ти е позволил да докоснеш лявата му ръка и да го разкриеш?

-Даожан! Нека ти кажа истината! Не съм сляпа. Мога да виждам! Не съм докосвала ръката му, видях я!