Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 21 - Доволство - 3

-Хъ, има зло същество, което яде хора там? - отговори Уей Усиен.

Беше чул поне хиляда легенди като тази и убил поне сто от тях собственоръчно, така че ги намираше скучни.

-Точно така! - продължи шарлатанинът, като гласът му трепереше - Казват, че в гората на хребета има "човекояден замък" със същества, хранещи се с хора вътре. Чудовищата ще разкъсат всеки, който се опита да влезе. Не могат да намерят трупове - няма нито един! Не е ли плашещо?

Ето защо Дзин Лин беше дошъл. Не можеше да спре ядящата души богиня от планина Дафан, затова определено беше дошъл за чудовището от Синлу хребет.

-Наистина страшно! - възкликна Уей Усиен - Но, ако не е оставил нищо, тогава откъде знаете, че са изядени?

-Някой го е видял, разбира се-отговори след кратка пауза шарлатанинът.

-Но преди това, не каза ли, че всеки който влезе ще бъде разкъсан, без да остане и парченце от него, без и сключения? Тогава кой на земята е започнал тази легенда? Колко мощен трябва да е бил, за да доживее да разказва тази история?

-Така е легендата. Откъде да знам?

-Тогава откъде знаеш колко хора са изядени в хребет Синлу? Кога са изядени? Годините им? Полът им? Имената им? Къде са живели?

-Не знам - отговори шарлатанинът.

-Многознайкото на Кинге, а?

-Легендите нямаха тази информация! - шарлатанинът започна да събира нещата си ядосано.

-Не, не, не си тръгвай още-засмя се Уей Усиен. - Нека те попитам нещо друго. Хребетът Синлу, част от региона на Кинге ли е? Не принадлежи ли Кинге на клана Ни? Ако има чудовища в хребета Синлу, защо ги игнорират?

За негова изненада, този път шарлатанинът не отговори с "не знам". Вместо това кисела усмивка се появи на лицето му:

-Кланът Ни? Ако беше кланът Ни от преди това, определено нямаше да бъде игнориран. Преди втория ден от разпространяването на легендата, кланът Ни щеше да нападне чудовищата и да ги победи. Но не е ли сега лидерът "клатещия глава"?

Лидерът на КингеНи клана беше ЧиФен-зун, Ни Мингджу. След баща си, последния лидер на клана беше умрял от ръката на лидера на клана ЦишанУен, Уен Руохан, той пое клана Ни, преди дори да стане на двадесет и правеше всичко с директен, силен маниер. Също така беше заклет брат със Зъу-джун, Лан Сичен и ЛианФен-зун, Дзин Гуангяо. След битката за Простреляното слънце, клана Ни беше доста силен с него като главатар, като почти стигнаха ЛанлинДзин клана по известност. След това обаче, лидерът беше умрял публично и следващия човек, който го наследи беше по-младият му брат Ни Хуайсан.

-Защо се казва "клатещия глава"? - поинтересува се Уей Усиен.

-Не знаеш ли историята зад това? - изуми се шарлатанинът - Без значение какво питат лидер Ни, той не го знае и няма да каже нищо. Ако знае е прекалено изплашен да каже нещо. Ако го накараш да отговори насила, ще клати главата си отново и отново и ще казва през сълзи "Не знам, не знам. Аз наистина не знам!". След това ще се моли на другите да го пуснат. Не е ли очевидно, защо го наричат "клатещия глава"?

В миналото Уей Усиен и Ни Хуайсан учеха заедно, затова имаше няколко неща които можеше да каже за него. Ни Хуайсан не беше лош човек. Не беше това, че не беше умен, но сърцето му беше на друго място и беше умен в други области, като например рисуване на ветрила, търсене на птици, пропускане на часове и ловене на риба. Талантът му по отношение на култиваторството беше много лош, беше формирал сърцевината с около осем или девет години по-късно от други ученици от неговото поколение. Докато беше жив, Ни Миндзюе често се ядосваше на факта, че брат му не среща очакванията му, затова го дисциплинираше стриктно. Въпреки това, той все още не се подобри много. Сега без по-големият си брат да го гледа и пази, кланът Ни западаше ден след ден. След каро порасна, особено след като стана лидер, често го притесняваха неща непознати за нето и търсеше хора, които да му помагат навсякъде, най-вече двамата заклети братя на брат му. Един ден беше отишъл в кулата Дзинлин, за да се оплаче на Дзин Гуангяо и на следващия ден в Облачни вдлъбнатини, за да помрънка на Лан Сичен. С двамата лидери на клана Дзин и клана Лан, които да го подкрепят, беше успял едвам да задържи позицията си на лидер. В днешно време, когато хората споменаваха Ни Хуайсан, въпреки че не казваха нищо, фразата беше изписана по лицата им - не става за нищо. Спомняйки си миналото, не можеше да не въздъхне.

След като Уей Усиен свърши с въпросите за хребет Синлу, все пак помогна на бизнеса на шарлатанина, като купи два ружа. Мушна ги в дрехите си и се върна при Лан УангДзи. Вървяха мълчаливо в посоката, която шарлатанинът им беше казал. Имаше гора с кедрови дървета в хребета Синлу, както и широка пътека измежду тях. След известно време, не срещнаха нищо странно. Не си даваха големи надежди, просто бяха отишли за всеки случай. Ако ужасяващата легенда беше истина, значи определено щеше да има описателна информация. В планина Дафан, където пребиваваше богинята ядяща души, беше лесно да намериш къде живееха жертвите и какви бяха имената им - дори прякора на годеникът на А-Ян, но ако шарлатанинът беше несигурен по отношение на имената и детайлите на жертвите, най-възможно беше да си е само легенда. След половин час най-после срещнаха някого. Към тях наближаваха седем или осем фигури. Очите им бяха бели и носеха окъсани дрехи, изглеждаше сяхаш дори и лекият бриз можеше да ги отвее. С ужасна мудност не беше трудно да се разбере, че са ходещи трупове от най-ниското ниво.

Не само, че на този вид трупове им се присмиваха, но ако срещнеха малко по-силен човек, можеше да ги срита, ако срещнеха достатъчно бързо дете, щяха да бъдат надбягани. Дори ако жертвата нямаше никакъв късмет и изпиеха няколко глътки от ян енергията им, пак нямаше да умрат. Освен от това колко лошо изглеждаха труповете или колко лошо миришеха, въобще не бяха заплашителни. Ако се появеха по време на нощен лов, повечето възрастни просто ги игнорираха и го оставяха на младежите. Следвайки тази логика да ловят тигри и пантери, а не плъхове.

Въждайки, че наближаваха, Уей Усиен разбра, че има нещо гнило и се скри зад Лан УангДзи отново. Както беше очаквал, когато ходещите трупове се приближиха на около двадесетина метра от тях, след каро видяха Уей Усиен, бяха толкова изплашени, че веднага се обърнаха, за да си тръгнат, като скоростта им се увеличи два или три пъти.

-Уау, Хангуан-джун-Уей Усиен си придаде изплашен тон - толкова си готин! Бяха толкова изплашени, че като те видяха избягаха! Хаха.

Лан УангДзи остана без думи.

-Хайде, хайде да вървим - побутна го Уей Усиен. - Да се махаме от този хребет. Не мисля че има повече чудовища. Хората тук са толкова големи клюкари, че няколко безполезни ходещи трупа са станали страшилища в думите им. Неща като "човекоядния замък" сигурно също са измислени. Каква загуба на енергия, не мислиш ли?

Лан УангДзи започна да върви след още няколко побутвания. Преди Уей Усиен да го настигне, чу лай на куче в далечината някъде из кедровата гора. Лицето на Уей Усиен веднага се промени. Премести се зад Лан УангДзи със скоростта на светлината и се сви на кълбо.

-Далеч е, защо се криеш?

-А-а-а-аз ще се скрия първо и после ще видя. Къде е? Къде е?!

Лан УангДзи се вслуша внимателно за момент и отговори:

-Това е чернокосместото спиритуално куче на Дзин Лин.

Чувайки името на Дзин Лин, Уей Усиен внезапно се изправи, но отново клекна, щом чу още няколко излайвания.

-Ако спиритуално куче лае по този начин, значи нещо трябва да се е случило - продължи Лан УангДзи.

Уей Усиен измрънка отново и се изправи със затруднение, като краката му трепереха:

- Т-т-т-тогава да отидем да видим!

Лан УангДзи не по мръдна въобще.

-Хангуан-джун, защо не се движиш? - проплака Уей Усиен - Мърдай! Ако не се движиш, какво ще правя?!

След кратка пауза Лан УангДзи отговори:

-Първо... Ме пусни.

Въпреки, че последваха лая на кучето, само обиколиха два пъти кедровата гора. Лаят идваше понякога от близо, понякога от далече. След като слуша достатъчно дълго време, Уей Усиен свикна със звука.

-Има лабитинт тук?

Лабиринтът беше направен от човек. Преди известно време, легендите бяха ерес, но сега ставаше интересно.

След около петнадесет минути на лай, чернокосместото спиритуално куче не се измори. Двамата следваха звука, след като намериха начина да излязат от лабиринта. Не след дълго силуетите на плашещи каменни замъци се появиха измежду кедровата гора.

Замъците бяха от сивкаво-бели камъни, които бяха покрити от зелен бръшлян и паднали листа. Всеки от тях беше направен от странни сфери, които изглеждаха сякаш няколко големи купи бяха обърнати на земята. Кой да знае, че има толкова каменни замъци в хребет Синлу? Изглежда легендите не се бяха появили току-така, все пак. Въпреки, че беше трудно да кажеш дали е "човекояден замък" или бяха съществата в него. Чернокосместото спиритуално куче на Дзин Лин беше отвън. Обикаляше наоколо и понякога ръмжеше, понякога лаеше силно. Виждайки, че Лан УангДзи се е доближил, леко се от дръпна от страх, но вместо да избяга, започна да лае още по-силно към тях. Тогава погледна към каменните замъци пред него и започна да копае в земята с лапи. Уей Усиен се скри зад Лан УангДзи и заговори с болка:

-Защо не си тръгва? Къде е стопанинът му? Защо го няма?

Досега не бяха чули нищо от Дзин Лин, нито дори писъци за помощ. Чернокосместото спиритуално куче, трябва да е дошло с него тук, също и причината масива са е пробит, обаче изглеждаше, сякаш жив човек беше изчезнал просто така.

-Да влезем да проверим-каза Лан УангДзи.

-Как? Няма врата.

Наистина нямаше врата. Сиво-белите камъни бяха плътно един до друг, като нямаше място за врати или прозорци. Кучето скимтеше и се втурна. Изглежда искаше да захапе края на робата на Лан УангДзи, но не посмя, затова се обърна и захапа тази на Уей Усиен, дърпайки го в определена посока.

Душата на Уей Усиен почти не го напусна. Протегна ръце към Лан УангДзи:

-Лан Джан... Лан Джан, Лан Джан... Лан Джан, Лан Джан, Лан Джан!!!

Кучето дърпаше Уей Усиен, а Уей Усиен дърпаше Лан УангДзи. Кучето ги заведе донякъде и се озоваха от другата страна на каменната страна. За негова изненада имаше вход с видпчината на човек в стената. Формата беше ръбеста и имаше камъчета по земята, което означава, че е била насилствено взривена с помощта на магически предмет. Вътрешността на входа беше прекалено тъмна и нищо не можеше да се види, освен лека червена светлина. Кучето отпусна захапката си и излая няколко пъти, въртейки бързо опашка.

Беше очевидно, че Дзин Лин трябваше да е отворил вратата на замъка със сила, но нещо му се беше случило, след като беше влязъл.

Бичен се извади сам, острието излъчваше студено сияние от синьо, осветяващо пътя напред. Лан УангДзи се наведе и влезе първи. Уей Усиен почти не полудя от кучето и се втурна също вътре, като почти не се сблъска с него. Лан УангДзи го хвана за ръката, за да му помогне и поклати глава или от недоволство или от примирение.

Чернокосместото спиритуално куче изглежда искаше да ги последва, опитвайки се да влезе, но изглежда беше блокирано навън от някаква сила. Не можеше да счупи бариерата, без значение колко се опитваше, затова просто седна пред входа и започна да върти бързо опашка. Уей Усиен беше толкова щастлив, че почти не падна на колене. Дръпвайки ръката си, направи няколко стъпки навътре. Далечната синя светлина идваща от меча, почти изглеждаше бяла, когато я заобикаляше мракът.

Хребетът Синлу беше покрит с висока, голяма гора и беше хладно. Вътре в каменния замък беше по-студено и от навън. Уей Усиен носеше тънки дрехи и въздуха духаше през тях и зад гърба му - студената пот, заради кучето вече беше изсъхнала. Светлината на входа изчезна, сякаш изгасна свещ. Колкото по-надълбоко влизаха, толкова по-тъмно ставаше. Тавана на замъка беше сферичен. Уей Усиен изритс няколко камъчета на земята. Можеше да чуе тихо ехо. Не можеше да се сдържи повече и се спря на място, слагайки дясната си ръка на челото си и сбръчквайки вежди.

-Какво стана? - обърна се, за да попита Лан УангДзи.

-Прекалено е шумно.

В каменния замък имаше само мъртва тишина. Беше тихо като на гробище. Всъщност и приличаше на гробище. Но според Уей Усиен, бяха заобиколени от шум.

Бележки на преводача:
Клатещ глава: от китайска поговорка, означава че Ни Хуайсан отговаря на всеки въпрос с "не знам".