Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 47 - Коварство - 2

Времето за дискусионната конференция в кулата Ланлиндзин дойде бързо.

Повечето от резиденциите на големите секти бяха построени в красиви местности, но кулата Ланлиндзин беше в най-цъфтящата част на град Ланлин. Главният път се засичаше с пътя за каруците повече от миля. Отваряше се само за важни събития каро например банкети или дискусионни конференции. По правилата на сектата ЛанлинДзин, човек не трябваше да ходи бързо тук. Двете страни на пътя бяха покрити с релефи, разказващи истории на лидерите на клана Дзин и други важни култиватори. По време на пътешествието, учениците от сектата ЛанлинДзин бяха гидове, докато караха каруците.

От всички, четирите най-известни части бяха за сегашния лидер - Дзин Гуангяо - бяха респективно "разкриване", "асасинация", "клетва" и "строга милост". Разбира се, сцените показваха как по време на обсадата за застреляното слънце, Дзин Гуангяо се беше скрил в сектата ЦишанУен и докладваше важна информация, убийството на лидера на секта Уен, Уен РуоХан, как беше станал заклет брат с останалите от Почитната триада и се беше издигнал до позиция на Главен култиватор. Художникът беше добър в рисуването на изражения. Въпреки, че нищо не изглеждаше специално на пръв поглед, повечето детайли щяха да разкрият, че дори когато от бузите му течеше кръв, Дзин Гуангяо все още имаше следи от усмивка на лицето. Човек можеше да усети как косъмчетата му настройват, докато гледа.

Веднаха след това бяха стенописите на Дзин Дзъсюан. Обикновено, за да покаже абсолютната си мощ, лидерът на сектата нарочно намаляше броят на стенописите за култиватори от собственото си поколение или наемаха по-неспособни творци, за да не могат да ги надвият по красота. Всички одобриха това, показвайки разбиране. Дзин Дзъсюан имаше четири стенописа, колкото имаше и Дзин Гуангяо. Красивият мъж на картините показваше гордост и сила.

Скачайки извън каруцата, Уей Усиен се спря пред стенописите и гледа известно време. Лан Уангдзи също спря, изчаквайки го.

-Секта Лан от Гусу, моля влезте от тук - заяви ученик от недалеч.

-Да вървим - каза Лан Уангдзи.

Уей Усиен не отговори. Двамата тръгнаха заедно.

Изкачвайки се по стълбите на кула ЛанлинДзин, тя беше широка и квадратна, претъпкана с хора. Секта ЛанлинДзин сигурно се беше разширила през последните няколко години. Екстравагантността беше по-голяма от това, което Уей Усиен беше видял преди години. В далечния край на квадрата имаше алабастрова основа върху девет стълби в стил руи. На върха на основата имаше величествен замък с двускатен покрив, който гледаше към океан от бели божури "Искри сред сняг".