Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 50 - Коварство - 5

Той изрита сабята си настрана и избяга в полето. Дзин Гуангяо извика зад него:

-Хуайсан! Хуайсан!

Тъкмо, когато щеше да тръгне след него, Ние Минджуе нареди със студен тон:

-Спри!

Дзин Гуангяо спря на място и се обърна. Сдържайки гнева си, Ние Минджуе го изгледа злобно:

-Все още смееш да дойдеш?

-Дойдох да призная грешката си - отговори тихо Дзин Гуангяо.

Уей Усиен, "Какво лице-по-безстрашен е и от мен".

-Дори замислял ли си се за грешките си?

Тъкмо, когато Дзин Гуангяо щеше да проговори, учениците които бяха отишли да донесат медицина се върнаха:

-Лидер на сектата, ЛиънФън-дзун, младият господар е заключил вратата си и не иска да пусне никого вътре.

-Да видим колко дълго обмисля да седи заключен - каза Ние Минджуе. - Как смее да ми се опълчва?!

-Благодаря - каза с мило изражение Дзин Гуангяо. - Дай ми медицината. Аз ще му я занеса после.

Той взе шишенцето с медицина. След като всички си тръгнаха Ние Минджуе се обърна към него:

-Защо си тук?

-Братко, нима си забравил? Днес трябва да свиря на гуцина за теб.

Ние Минджуе му даде директен отговор:

-Няма място за обсъждане по темата за Сюе Ян. Няма нужда да ме ласкаеш. Изобщо не работи.

-Първо, не те лаская. Второ, ако не работи, тогава защо те интересува, дали те лаская, или не?

Ние Минджуе замълча.

-Братко, тези дни си по-стриктен към Хуайсан. От душата на сабята ли е? - след кратка пауза продължи - Хуайсан все още ли не знае за душата на сабята?

-Защо да му казвам толкова скоро?

-Хуайсан е свикнал да го глезиш - въздъхна Дзин Гуангяо, - но не може да е вечно втория млад господар на Цинге през целия си живот. Един ден ще осъзнае, че правиш това за него, братко, както аз осъзнах, че правиш това за мен.

"Браво, браво. Не бих могъл да кажа подобни думи дори, ако имам два живота време, но Дзин Гуангяо може да преправи тона си, за да не звучи странно. Дори звучи приятно за ушите" помисли си Уей Усиен.