Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 26 - Злоба - 4

-Детайлите, моля-Лан УангДзи.

Вежливите му думи звучаха силно като заплаха. Ни Хуайсан започна да обяснява:

-Хангуан-джун, знаеш че ние от клана Ни сме различни от другите кланове. Защото нашият клан е започнат от месар, другите кланове използват мечове, за да култивират, докато ние използваме сабя.

Всички знаеха това и не беше тайна. Дори мотивите на клана КингеНи беше глава на звяр, подобна на куче или прасе.

-Тъй като нашите култиваторски методи са различни от тези на другите кланове – продължи Ни Хуайсан – и този, който ни е основал е бил месар, е било логично да се лее кръв. Сабите на предишните лидери всичките са тежки съдържащи енергия и убийствени намерения. Почти всеки лидер е бил погубен изведнъж, защото неговото ки е експлодирало. Било е и заради характерите им.

-Това звучи близко до демонична култивация – вдигна вежда Уей Усиен.

-Различно е! – защити се бързо Ни Хуайсан – Демоничната култивация е такава, защото използва човешки животи. Но вместо човешки животи, сабите на клана ни използват животите на злите души и зверове. През целият си живот са убивали такива неща, затова, ако не могли да ги убиват повече, ще правят пакости и ще безпокоят клана ни. Дух на сабя приема само един човек като свой господар, не позволявайки на никого другиго да го използва. Не, че не можем да разтопим сабите. Първо ще бъде неучтиво към предците, второ е възможно, дори и да ги разтопим пак да не разрешим проблема.

-Много сте самонадеяни, а? – коментира Уей Усиен.

-Определено. Сабите, които се биха и култивираха заедно с предците ни са определено в позиция да са самонадеяни. – той продължи – Поколенията преминаваха и лидерите постигаха още по-високи нива на култивация и проблемът се усилваше. Това е докато шестия лидер не стигна до отговор.

-Да построят човекоядния замък? – попита Уей Усиен.

-Не, не. Въпреки, че са свързани това се появило по-късно. Шестият лидер го направил: построи два ковчега – за сабите на баща си и на дядо си, след което изкопал гробница. Вътре вместо да има съкровища, сложил стотици трупове, които скоро щели да се трансформират.

Лан УангДзи сбърчи леко вежди.

-Хангуан-дзунмога да обясня – избъбри веднага Ни Хуайсан. – Не са били убити от клана ми! Събрали сме ги от различни места! Също сме купили някои на високи цени. Шестият лидер казал, че душите на сабите искали да се бият със зли същества и ако им дадем такива, щели да се бият вечно. Труповете били погребани заедно с мечовете в ковчезире, сякаш са погребвали дарове за душите на сабите. Душите на сабите щели да потиснат трансформацията на труповете и в същото време труповете щели да се успокоят. Ако двете сили били уравновесени щяло да цари мир.

-Тогава защо каменния замък е построен след това? – попита отново Уей Усиен. – Защо труповете са погребани в стените? Не каза ли, че е изял няколко човека?

-Тези въпроси всъщност са един и същи-отговори Ни Хуайсан. – Предполагам... Може да се каже, че е ял хора. Но не е нарочно!!! Шестия лидер създал гробницата  за сабите по такъв начин, че да изглежда като нормална гробница и бъдещите поколения го последвали. Преди около петдесет години, гробницата била ограбена от някакви крадци.

Уей Усиен издаде изненадан звук. Тихичко възкликна. Да събуди спящ лъв.

-За толкова голяма случка като строежа на гробницата, без значение колко внимателни и дискретни можем да сме, е невъзможно всичко да остане скрито – каза Ни Хуайсан. – Крадците са вярвали, че има гробница в хребета Синлу от предни богати династии. Планирали са го дълго време и са дошли подготвени. В групата е имало един-двама с умения, които са се ориентирали през лабиринта и са намерили гробницата на сабите. Виждали са достатъчно мъртъвци през живота си, така че след като са изкопали дупка и са влезли в гробницата, не ги е било страх от трупове. Но са търсили навсякъде за злато и съкровища, дишайки до труповете и още по-зле – били сс млади мъже в началото на живота си, изпълнени с ян енергия. Помните ли труповете които лежаха там, чакайки да се трансформират?

-Не беше трудно да разберем какво се е случило. Десетина трупа се трансформираха веднага.

-Както и да е, тези крадци не са били обикновени хора. Имали са оръдия, с които някак са убили ходещите трупове. След битката, имаше кръв и плът навсякъде по земята. Най-накрая осъзнали, че гробницата е опасна и били готови фа излязат. Но когато са опитали са били изядени!

-Бройката на труповете в гробницата е стриктно контролиран. Нито повече, нито по-малко, достатъчно, за да има баланс с душите на сабите. Щеше да е наред ако крадците бяха предизвикали само трансформацията, защото след като си тръгнат, тя е щяла да се потисне отново. Но с хаоса, който са предизвикали, труповете са били разпарчетосани и е имало с няколко трупа по-малко. Гробницата на сабите е трябвало да се осигури, че има достатъчно трупове и души на сабите, за да се потиснат едни други, само... Само ако... Се затвори и ги остави вътре в гробницата, за да си платят за това което са направили.

-Откакто гробницата на сабите е била унищожена, лидера на клана по това време започнал да измисля различни методи. Бил избрал друго място в хребета Синлу и построил коридор за сабите, вместо гробница. В случай, че отново се появили крадци, скривал труповете в стените. Коридора на мечовете бил преименуван на „Човекояден замък“. Когато обирджиите са дошли в Кинге са се престорили на ловци. Не са се завърнали и не са оставили трупове, затова хората започнали да говорят, че са разкъсани от чудовище в хребета. След като са построени замъците, преди да е бил поставен новия лабиринтов масив, някакъв минувач без да иска го намерил. За щастие нямало врати на замъците, затова не могъл да влезе. След като напуснал хребета, разказал на всички, че има група странни замъци в хребет Синлу и има човекоядно чудовище там. Решихме да използваме слуховете, за да не смее никой да отиде там, затова направихме легендата за „Човекоядния замък“. Но наистина може да яде хора! – Ни Хуайсан извади кърпичка и бял камък с размера на скилитка чесън от ръкава си. Използва кърпичката, за да избърше потта си и подаде белия камък. – Можете да го погледнете.

Уей Усиен взе камъка. След като го огледа добре, откри че нещо се показваше от камъка. Изглеждаше...като човешки пръст. Осъзна какво се случваше.

-Това... Младият господар Дзин... Някакси е направил експлозия, която е създала дупка в стената – довърши Ни Хуайсан, избърсвайки потта си и продължи. – За да успее да счупи толкова дебела стена, значи е носил много спиритиални оръдия в себе си – но не това имам предвид... Това което казвам е, че зоната която е взривил е най-ранната зала, която сме построили в хребет Синлу. Тогава не мислехме да използваме камъни и от двете страни и да запълним центъра с пръст, за да предотвратим излизането на ян енергията, затова не са се трансформирали толкова лесно. Просто вкарвахме труповете. Младият господар Дзин е открил входа и не е осъзнал, че е унищожил скелет погребан вътре. Замъкът е заменил мястото му с него... От време на време отивам там да проверя нещата. Днес, когато отидох, намерих това. Когато вдигнах камъка, кучето дойде след мен. А... Коридора на мечовете е общо взето гробницата на предците ни. Аз наистина...-колкото повече говореше Ни Хуайсан, толкова по-зле се чувстваше. – Повечето култиватори знаят, че това е наше място, затова не правят нощен лов покрай Кинге. Кой да знае че...

Кой да знае, че имаха толкова лош късмет. Първо, непослушния Дзин Лин искал да отиде и след това двамата, които искаха да видят накъде сочи ръката. Лан УангДзи и Уей Усиен бяха отишли също.

-Хангуан-дзуни ти... – заговори той отново – Вие вече се заклехте, че няма да кажете на никого за това. Или...

Или, виждайки че клана КингеНи е в такава ситуация вмомента, ако се чуеха слухове, Ни Хуайсан щеше да злепостави клана отново и да навлече лошо име и на предците си. Естествено, че предпочиташе да бъде този на когото всички тайно се присмиваха, отколкото да се фокусира на култивацията или да посмее да заостри сабята си. Ако култивирането му достигнеше определено ниво, той щеше да става все по-зле и накрая да умре с яда си, по същия начин както брат си и предците им. Дори след смъртта му, мечът му щеше да преследва живите и да нарушава мира на целия клан. По-добре всички да си мислеха, че е незначителен. Беше неразрешим проблем. От началото на клана Ни беше така. Разбира се, това не означаваше, че бъдещите поколения трябва да отрекат пътя, който беше създаден. Всички култиваторски кланове бяха добри в различни сфери. Както ГусуЛан кланът беше добър в музиката, насилието и силата на душите на сабите на клана КингеНи, засенчваха останалите кланове. Ако изоставеха идеалът на основателя и започнеха наново в търсенето на различен път, кой да знае колко години щеше да им отнеме или дали изобщо ще успеят. Още повече пък, Ни Хуайсан никога нямаше да посмее да предаде клана Ни и да култивира по различен път. Заради това единственият му избор беше да е добър за нищо.

Ако не беше лидер на клан и прекараше живота си както в Облачни вдлъбнатини, шегувайки се наоколо по цял ден, определено щеше да е в по-приятна позиция отколкото сега. Но, след като брат му почина, без значение колко трудно беше, все още трябваше да поеме отговорност на раменете си и да продължи напред.

Ни Хуайсан си тръгна, след като им повтаряше отново и отново да не казват нищо, а Уей Усиен не можа да го възприеме известно време. Изведнъж усети как Лан УангДзи се приближи. Лан УангДзи коленичи на един крак пред него, след което продължи да навива панталона му със спокойно лице.

-Чакай, отново ли? – бързичко проговори той.

-Първо ще премахнем белега на проклятието.

За един ден, Хангуан-дзунбеше коленичил пред него много пъти. Въпреки, че Лан УангДзи изглеждаше сериозен, той не можеше да погледне какво се случва.

-Ще го направя сам – каза Уей Усиен.

Бързичко навивайки крачола си, можеше да види, че белега на проклятието покриване долната половина на крака му, преминаваше коленете и се качваше в горната част.

-Вече е преминал бедрото ми – погледна го Уей Усиен.

Лан УангДзи извърна поглед и не отговори. Уей Усиен го намери за странно.

-Лан Джан?

Бележки на преводача:

В ръкавите на древните хора имало джобове в които държели неща.