Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 17 - Изисканост - 7

Няколко ученика използваха мрежите, преследвайки подводната сянка.
-Там също има! – извика някой от другата страна.
От другата страна премина също маса от черни сенки. Няколко лодки извадиха мрежите, но не бяха хванали нищо.
-Странно, формата на сянката не прилича на човек. Понякога е дълга, понякога е къса, понякога голяма, понякога малка...Лан Джан зад лодката ти!
Бичен беше свален от гърба на Лан УангДзи и забит във водата. След момент прелетя над реката с остър резонанс, но не проби нищо.
Държеше меча в ръката си със сурово изражение. Понечи да каже нещо, но един от учениците от другата страна също извади меча си и се опита да го забоде в тъмната сянка плуваща във водата.
След като меча се потопи под водата, не излезе отново. Направи заклинание за меч още няколко пъти, но нищо не излезе от водата. Сякаш меча беше изяден от реката, изчезвайки безследно. Ученикът изглеждаше на възрастта на Уей Усиен и другите. Без меча си, лицето му пребледня. По-стар ученик зад него проговори:
-Су Ше, още не знаем какво е това във водата, защо действа на своя глава и потопи меча си?
-Видях че втори млад господар също... – Су Ше изглеждаше засрамен, но спокоен.
Осъзна преди да довърши изречението, колко глупаво щеше да прозвучи. Без значение от всичко Бичен или Лан УангДзи не можеха да бъдат сравнени с другите. Лан УангДзи можеше да потопи меча си във водата, дори ако опонента му беше непознат и всичко да е наред, но при другите не беше сигурно. Червен срам се разпростря по бледата кожа, сякаш се беше опетнил. Той погледна Лан УангДзи, но Лан УангДзи не му отвърна, а вместо това наблюдаваме внимателно водата. Бичен отново се появи при него.
Този път острието на меча не беше потопено във водата, а вместо това върха на меча се дръпна и разкъса една сянка под водата. Купчинка мокра черна бъркотия падна на дъното на лодката с пльос. Уей Усиен се приближи на пръсти, за да огледа. За негова изненада беше парче плат.
-Лан Джан ти си невероятен! – Уей Усиен се засмя толкова силно, че едва не падна в реката. - За първи път виждам някой да премахва дрехата на воден гул, докато ги лови.
Лан УангДзи прегледа върха на Бичен, за да види дали има нещо нередно и очевидно беше решил да не разговаря с него.
-Ще млъкнеш ли? – скара му се Дзиян Чан – Нещото под водата не е воден гул. Има само едно парче от дреха!
Разбира се, Уей Усиен също го беше видял ясно. Просто не беше доволен без да подразни Лан УангДзи няколко пъти.
-Значи това, което се прокрадваше е просто парче дреха? – заговори той – Ето защо мрежите не го хващаха и мечовете не го пробиваха. Формата му беше различна. Но парче дреха не може да погълне цял меч. Трябва да има нещо друго във водата.
В този миг лодките вече плаваха към центъра на река Билин. Цвета на реката беше наистина тъмен нюанс зелено.
-Връщайте се веднага – Лан УангДзи вдигна главата си.
-Защо? – попита го Сичен.
-Подводните същества нарочно доведоха лодките до центъра на езеро Билин – отговори Лан УангДзи.
Тъкмо когато обясни, всички усетиха лодките им да потъват.
Водата внезапно започна да пълни лодките. Уей Усиен забеляза, че цвета на водата не беше вече тъмно зелен, а почти черен. В средата се беше формирал водовъртеж без някой да забележи. Десетина лодки започнаха да се въртят в кръг и потъваха, сякаш попадаха в гигантска уста.
Звукът от изваждане на мечове разцепи въздуха. Един след друг всички яхнаха мечовете си и полетяха нагоре. Уей Усиен вече летеше. Погледна надолу, само за да види, че ученикът, който беше забил меча си под вода Су Ше, вече беше до колене във водата, заради потъващата му лодка. Въпреки, че беше паникьосан не викаше за помощ. Без да се замисля Уей Усиен се смъкна надолу и му подаде ръка, хващайки тази на Су Ше и го издърпа.
След като добави още един човек, мечът под краката му понижи нивото си, но продължи да се изкачва. Не дълго след това сила ги задърпа надолу, едвам не правейки така че Уей Усиен да падне от меча си.
Долната част от тялото на Су Ше вече беше във водовъртежа. Той започна да се движи по-бързо и по-бързо и да потъва по-надълбоко и по-надълбоко. Имаше нещо криещо се под водата, което беше хванало краката му и ги дърпаше надолу. Дзиян Чан стоеше върху Санду и спокойно се изкачи с около седемдесет метра над езерото. Когато погледна надолу се подразни:
-Какво правиш пък сега?
Засмукващата сила на езерото ставаше по-силна и по-силна. Мечът на Уей Усиен беше висш от страна на подвижността, но низш по страна на силата. Едвам се рееше над езерото. Уравновеси се, държейки ръцете на Су Ше и извика:
-Може ли някой да помогне? Ако не мога да го издърпам ще го изпусна!
Изведнъж Уей Усиен усети яката му да се свива и беше повдигнат във въздуха. Обърна се, за да види как Лан УангДзи държеше яката му в едната си ръка. Въпреки че Лан УангДзи гледаше в друга посока сякаш не му пукаше, мечът му носеше теглото на трима души и се биеше с непознатата сила в езерото в същото време. Позицията им все още се издигаше постепенно. Дзиян Чан беше шокиран. Ако бях отишъл да издърпам Уей Усиен, използвайки Санду сигурно нямаше да успея да съм достатъчно бърз, а Лан УангДзи е на моята възраст...
-Лан Джан – заговори Уей Усиен – мечът ти е доста силен, нали? Благодаря, благодаря. Но защо ме издърпа за яката? Не можеше ли да ме хванеш? Не се чувствам удобно така. Защо не протегна ръка, а ти да я хванеш?
-Не правя физически контакт с другите – отговори Лан УангДзи със студен глас.
-Вече сме си познати – отговори Уей Усиен – как така съм „другите“?
-Не сме – Лан УангДзи.
-Не може да го правиш... – Уей Усиен се направи на разстроен.
-Ти не можеш да го правиш! – не се сдържа Дзиян Чан повече – Не можеш ли да говориш по-малко докато видиш във въздуха на яката си?
Групата пътуваш на мечовете си и евакуира езеро Билин, колкото бързо можа. Когато се приземиха Лан УангДзи пусна яката на Уей Усиен и спокойно се обърна към Лан Сичен.
-Воднородения абис.
-Значи ще е трудно – поклати глава Лан Сичен.
Когато чуха „Воднородения абис“, Уей Усиен и Дзиян Чан разбраха веднага. Най-страшната част на езерото Билин не бяха водните гулове, а водата която течеше.
По причини на терена или теченията, някои реки или езера често имаха потъващи кораби и давещи се хора. Минаваше време и водата ставаше жива. Беше като разглезена млада господарка, която не можеше да води по-малко от живот в лукс. Ако лодките не бяха пълни с хубави неща, хората потъваха и езерото си ги придобиваше само.
Хората в град Саи бяха свикнали с водата, затова потопени лодки и удавяния рядко се случваха. Беше невъзможно за Воднороден абис да порасне там. След като имаше такъв, оставаше само една възможност – предизвикан е от някъде другаде.
Веднъж, откакто съществува, означава че цялата вода е превърната в чудовище. Беше наистина трудно да се отървеш и невъзможно да премахне, освен ако всяка капка не беше извадена, всички хора и потънали неща извадени и реката поставена на силна светлина няколко години. Имаше още един метод, който можеше да реши проблема – да го прогонят в някоя друга река или езеро.
-Напоследък има ли някое място, пострадало от воднороден абис? – попита Лан УангДзи.
Лан Сичен посочи небето.
Сочеше слънцето. Уей Усиен и Дзиян Чан се спогледаха, разбирали напълно. В сектата ЦишанУен.
В култиваторския свят имаше безброй секти и кланове, надвишаващи броя на звездите в небето. Сред тях имаше титан, стоящ над останалите – сектата ЦишанУен.
Кланът Уен използваше слънцето за герб на клана си, показвайки, че могат „да се състезават със слънцето по блясък, да са толкова дълголетни, колкото него“. Резиденцията им беше голяма, почти колкото град. Казваше се Безнощно Небе, също и Безнощен звезден град“, защото се смяташе, че няма нощ в града. Можеше да бъде описан като титан, защото без значение от числото на учениците, силата, земята или магическите предмети, нямаше друго семейство което да им се противопостави. Множество култиватори приемаха това да бъдат ученици на този клан за голяма чест. Съдейки по начина по който Уен сектата правеше нещата, беше много вероятно воднородния абис в град Сай да е бил прогонен от тях.
Въпреки, че знаеха откъде е дошъл воднородния абис, всички мълчаха.
Ако беше извършено от хора от сектата Уей, значи без значение колко ги обвиняваха и критикуваха, нямаше да има полза. Първо на първо, сектата нямаше да го потвърди и второ нямаше да има и компенсация.
-Град Сай е понесъл много щети откакто тази секта е изгонила воднородния абис – оплака се един ученик. – Ако воднородния абис порасне и стигне до речните пътища на града, животите на тези хора ще са в ръцете на чудовище. Това е толкова...
Ако станеха отговорни за чужд проблем, кланът ГусуЛан определено щеше да има проблем.
-Остави, остави, да се връщаме в града – въздъхна Лан Сичен. .
Взеха си нови лодки и загребаха към частта на града, където се бяха събрали много хора.
След като преминаха моста и влязоха в речните пътища, Уей Усиен започна отново.
Остави гребло то си и погледна във водата, гледайки рошавата си коса. Сякаш не беше хванал тонове водни гулове и избягал от устата на воднороден абис. Уей Усиен хвърли няколко намигвания по пътя.
-Сестрички, колко струва килограм мушмули?
С този млад красавец с дух, беше сцена на фриволна цъфтяща праскова по течението. Една жена вдигна бамбуковата си шапка и се усмихна:
-Млад красавецо, няма нужда да плащаш. Защо не ти дадем една безплатно?
Диалекта Ву беше мек и сладък. Устните на момичето се движеха мелодично и галещи слуха. Уей Усиен хвана ръцете си:
-Щом сестричката го дава, значи определено го искам!
-Не трябва да си толкова учтив, заради красотата ти е!-жената му хвърли мушмула.
Лодките се движеха бързо и се срещнаха, преминавайки една друга. Уей Усиен се обърна и хвана мушмулата, усмихвайки се.
-Сестричке, ти си още по-красива.
Докато се перчеше и флиртуване, Лан УангДзи гледаше право напред. Уей Усиен си подхвърля мушмулата и го посочи:
-Сестрички, мислите ли, че той е красив?
Лан УангДзи не очакваше Уей Усиен да говори за него. Не беше сигурен как да отговори, а момичетата в реката отговориха в синхрон:
-Даже още по-красив!
Чуваха се и мъжки смехове между тях.
-Тогава защо не му дадете и на него една? – заговори Уей Усиен – Ако дадете само на мен, опасявам се ще изревнува като се приберем!
Дочу се смях из цялата река. Друга жена се приближи пред тях на лодката си:
-Добре, добре, за теб ще има две млади красавецо, хващай!
След като хвана втората Уей Усиен се провикна:
-Сестричке, не само си красива, но и мила. Следващия път като дойдем тук, ще си купя цяла кошница!
-Накарай и него да дойде – посочи тя Лан УангДзи – Можете да дойдете всички и да си вземете.
Уей Усиен показа на Лан УангДзи мушмулата. Той не премести погледа си.
-Мърдай.
-Знаех си, че няма да ги приемеш, затова не мислех да ти я давам – премести я Уей Усиен – Дзиян Чан, хващай!
Дзиян Чан хвана мушмулата с една ръка и леко се усмихна, но изсумтя:
-Пак ли флиртуваш?
Уей Усиен се подсмихна, доволен от успеха си.
-Разкарай се! – тогава се обърна и попита – Лан Джан, ти си от Гусу, значи знаеш диалекта нали? Научи ме. Как се псува на Гусу диалект?
Лан УангДзи му отвърна с „патетично“ и се премести на друга лодка. Уей Усиен не очакваше да отговори. Просто искаше да го по дразни, след като беше чул мекия Гусу диалект, мислеше че Лан УангДзи също беше говорил така като малък. След като вдигна глава и отпи от оризово то вино, вдигна черната кана в ръката си и хвана гребло то, отивайки към Дзиян Чан.
От друга страна Лан УангДзи стоеше до Лан Сичен. Този път и двамата имаха еднакви изражения. И двамата бяха заети с проблеми, сигурно какво щяха да правят с воднородния абис и какво да кажат на кмета на град Саи.
Много тежка лодка дойде пред тях, запълнена с кошници с огромни златни мушмули. Лан УангДзи ги погледна, след което отвърна поглед към далечината.
-Ако ти се ядат мушмули може да купим една кошница – предложи му Лан Сичен.
-Не искам!
Застана на друга лодка.