Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 29 - Роса - 2

-По-спокойно - каза сервитьорът. - Тъкмо щях да го спомена. Всички умряха. Въпреки, че казах, че е оцелял, беше за кратко. След няколко години, главата на клана Чан Пен умря. Този път смъртта беше дори по-плашеща. Беше убит от линчи с меч! Няма нужда да ти казвам какво е линчи, нали? Когато плътта на тялото на някого е нарязана парче по парче със сабя или меч три хиляди и шестотин пъти, докато цялата плът я няма и е останал само скелет...

Разбира се, беше невъзможно за Уей Усиен да не знае какво е линчи. Ако някой искаше книга наречена "Хиляда начина да умреш Агонизираща Смърт", той щеше да е човекът най-квалифициран да я напише.

-Разбирам - вдигна ръка той. - Тогава знаеш ли защо клана Чан е бил заличен?

-Чух, че беше планирано от друга култиваторска секта. Със сигурност, нали? Или иначе, защо групичка хора, които са култивираки не са могли да избягат? Определено са били хванати вътре от нещо или някого. В случай, че разговорът не отиваше на добре, притежателят на магазина донесе две паници с фъстъци и слънчогледови семки.

-Някой откри ли какво точно е нещото или някогото? - попита Уей Усиен.

-Млади господарю, сега просто се шегуваш - засмя се сервитьорът - Как може ние обикновените хора, които просто се опитваме да преминем през живота да знаем нещо за тези които летят в небето? Логично е, вие да знаете повече от мен, след като всички култивирате. Просто чух разговори за това как са обидили някого, когото не е трябвало! След това никой не е останал начело на злите създания в Юян.

-Някого, когото не е трябвало да обидят? - зачуди се Уей Усиен.

-Точно така - сервитьорът изяде два фъстъка. - Тези секти или както и да е определено са едни срещу други. Мисля си че кланът Чан е бил мишена на други култиватори. Не е ли често срещано да убиваш хора, заради богатства? Всички книги така казаха. Историите и легендите също. Въпреки, че не знам точно кой го е направил, явно е свързан с много известен злодей.

Уей Усиен се усмихна и повдигна купичката с ликьор към устните си, поглеждайки кум него:

-Нека позная. Ще кажеш, че не знаеш кой е злодеят?

-Познай отново - засмя се сервитьорът. - Определено знам това. Беше нещо като... А да "патриарх". Илин Патриархът!

Уей Усиен се задави, пускайки балончета в купичката с ликьор.

-Какво?

Той отново?!

-Да, точно така! - потвърди сервитьорът - Фамилията му беше Уей. Май се казваше Уей Укиян мисля. Когато хората говореха за него звучаха раздразнени и едновременно с това изплашени.

Уей Усиен се замисли и определи две неща - Едно: никога не е бил в Юян и Две: от всички хора, които беше убил, нито един от тях не беше умрял от линчи. Чувстваше, че това е абсурдно и погледна към Лан УангДзи, сякаш искаше обяснение. Лан УангДзи чакаше за този поглед от известно време.

-Тръгваме си - отговори той.

Уей Усиен веднага разбра. Лан УангДзи имаше нещо да ми казва и не можеше да бъде казано в магазина за ликьор, под носовете на всички.

-Тогава, нека да си ходим - изправи се той - Колко... Точно така, врчр 3 платено. Оставям ликьора тук засега. Ще продължа да пия, след като приключим - той добави почти на шега - Осигурете, че е още тук когато се върна.

Довършил повече от половината фъстъци в паничката, сервитьорът отговори:

-Разбира се! Нашият магазин е честен с всички, от млади до стари. Остави ги и не се притеснявай. Ще чакаме докато се върнете, за да затворим магазина. Хей, млади господари, сега отивате в резиденция Чан, нали? Това е толкова невероятно - аз съм от този окръг и никога не съм ходил там! Само се промъкнах да го огледам от далече. Двамата ще влезете ли? Какво ще направите?

-Също само ще погледнем от далеч-младият сервитьор с приятен характер, сприятелявайки се с непознати доста бързо. Въпреки, че си говориха само известно време, вече беше започнал да се държи с Уей Усиен, сякаш бяха приятели. Приближи се и сложи ръката си на рамото на Уей Усиен - Работата ви трудна ли е? Изкарвате ли много пари? Сигурно наистина много. Честна работа ли е? Нека ви попитам - трудно ли е да започнеш? Аз... - докато дрънкаше, той изведнъж затвори устата си и нервно се огледа. Прошепна - Млади господарю, защо този до вас...ме зяпа?

Уей Усиен проследи погледа му, само за да види как Лан УангДзи се обръща, става и излиза от магазина за ликьор.

- О, той. Той е мой приятел, много е стриктен. Абсолютно мрази, когато други хора са прекалено комфортни един с друг пред него. Не е ли странно?

-Определено е странно - сервитьорът свали ръката му, казвайки тихичко. - По начина по който ме гледаше, би си помислил, че слагам ръката си на жена му...

Със слуховата способност на Лан УангДзи, беше невъзможно да не хване нещо, просто защото е с понижен глас. Представяйки си как се чувства сега, беше трудно за Уей Усиен да не се смее докато стомахът го заболи.

-Приключих дамаджаната - бързо каза той на сервитьора.

-Извинявай?

-Стоя - Уей Усиен се посочи.

Най-после спомняйки си думите си  "ако все още можеш да стоиш след като го изпиеш, ще си сменя фамилията с твоята", което беше казал по-рано, той избъбри:

-О... О! Ъм... Уау! Не се шегувам, но това е първия път в който виждам някого, когото все още може да стои и да говори след като пресуши дамаджаната. Млади господарю, каква е фамилията ви?

-Фамилията...

Изведнъж спомняйки си за Уей Укиян, който сервитьорът беше споменал, ъгълчетата на устните му се мръднаха.

-Лан.

Сервитьорът сериозно рече:

-От днес нататък, фамилията ми ще е Лан!

Под ярко червените знамена на магазина за ликьор, изглеждаше, че за секунда Лан УангДзи се спъна леко. С хитра усмивка на лицето си, Уей Усиен се приближи до него с ръце зад гърба си и го потупа по рамото:

-Хангуан-джун, за да ти благодаря, че плати сметката, го накарах да вземе фамилията ти.

След като напуснаха града, двамата вървяха в посоката, която сервитьорът беше посочил. Броят на хората намаляваше постепенно, докато този на дърветата се увеличаваше.

-Тогава, защо не ми позволи да продължа да го питам? - попита Уей Усиен.

-Изведнъж се сетих, че съм чувал какво се е случило в Юян. Нямаше нуджа да продължиш да питаш.

-Преди да ми кажеш, нека те попитам нещо. Потвърди ми, че не съм затрил целия клан Чан, нали?

Освен как беше умрял преди десет години и душата му беше едвам стабилна, беше невъзможно да е убил цял клан и да не си спомня нищо!

-Не.

-О.

Сякаш се беше завърнал в дните преди да умре, когато беше по-зле от плъх, мразен от всички. Играеше роля във всичко, всички го обвиняваха. Дори ако внукът на съседа не искаше да яде правилно и свалеше няколко килограма, беше защото детето беше наплашено с истории за Илин патриархът, командващ Призрачния генерал да убива хора.

-Убийствата не бяха направени от теб, но бяха свързани с теб.

-Каква е връзката?

-Има две връзки. Първата е на хората свързани с майка ти.

Уей Усиен се закова на място. Не знаеше какво е това чувство или как лицето му изглеждаше вмомента.

-Майка ми?

Уей Усиен беше син на Уей ЧанЗе, слуга в клана ЮнменДзиян и ЗангСе СанРьен, бунтовничка култиватор. И Дзиян Фънмьен и жена му Ю Дзъюан бяха запознати с родителите на Уей Усиен. Въпреки това, Дзиян Фънмьен никога не говореше за старите си приятели пред Уей Усиен, а Ю Дзъюан не говореше с Уей Усиен почти напълно. Беше късметлия, че не го беше ударила с камшика и изпратила да коленичи в залата на предците, за да стои надалеч от Дзиян Чан. Други хора му казваха повечето от нещата за родителите му. Той не знаеше повече от другите.

Лан УангДзи се обърна, за да го погледне:

-Чувал ли си за името Сяо Синчен?

-Не - потърси Уей Усиен в паметта си.

-Правилно, не. Беше добре познат, когато напусна планината преди дванадесет години. Сега никой не го споменава.

Преди дванадесет години, се случи, така че да е една година след обсадата на хълма ЛуанЖан, което означаваше, че го беше изпуснал.

-Каква е планината? Кой го е научил?

-Не знам коя планина е била. Беше научен от култиватор. Сяо Синчен беше ученик на БаоШан СанРьен.

Уей Усиен най-накрая разбра, защо Лан УангДзи беше споменал, че този човек имаше минало с малка му.

-Значи, Сяо Синчен ми е шишу.

ЗангСе СанРьен също беше ученик на БаоШан СанРьен. БаоШан СанРьен беше култиватор, който живееше отделен от останалият свят и имаше слухове, че е от поколението на Уен Мо и Лан Ан. Повечето от героите от това време вече бяха станали прах, но за БаоШан СанРьен все още се вярваше, че е жив. Ако наистина беше така, значи вече трябваше да е на стотици години и да има високо ниво на култивиране. Още тогава с лидерството на Уен Мо, култиваторския свят се фокусира на възхода на кланове те и култиваторските сили свързани с кръвни връзки се издигнаха като бамбук след пролетен дъжд. Без изключение, всеки култиватор, който е малко по-известен започваше секта. Но този култиватор реши да се оттегли в планината под името БаоШан СанРьен. Никой не знаеше за коя планина ставаше въпрос. Беше наречено напускане в уединение, защото никой не знаеше. Ако можеха да намерят някой в уединение лесно, нямаше да се нарича вече по този начин.

Тя живеела в непозната небесна планина и често тайно взимала изоставени деца в планината каро свои ученици, но всички ученици трябвало да се закълнат, че ще отдадат животите си на култивирането и никога няма да слязат от планината и да влязат в човешкото общество или иначе, без значение от причината, нямало да се върнат отново. Трябвало да зависят от себе си, за да оцелеят в смъртния свят и да скъсат всякакви връзки с учителят си.

Всички се възхищаваха на БаоШан СанРьен за нейната прозорливост с това правило. Това беше, защото през няколкото стотин години, само трима от учениците ѝ напуснали планината - ЯнЛин ДоРен, ЖангСе СанРьен и Сяо Синчен. От тези трима ученици, нито един не умрял спокойна смърт.

Уей Усиен знаеше за съдбите на първия и втория ученик откакто беше малък, затова нямаше нужда от обяснения. Затова, Лан УангДзи му разказа за последния ученик - неговият шишу.

Когато Сяо Синчен напуснал планината, бил само на седемнадесет. Лан УангДзи никога не го беше срещал на живо, но беше чувал за талантите на Сяо Синчен от други.

През това време обсадата на Илин Луанжан хълма беше приключила. Всички важни секти с добри култиватори изпращаха ученици там. Сяо Синчен беше напуснал планината, с надеждата да спасява света. С невероятния си талант и добър учител, през първият си нощен лов, той беше носил камшик от конска опашка в една ръка и дълъг меч в другата, приемайки първо място - беше станал известен за една нощ.

Когато сектите видяха толкова умен, надарен култиватор на толкова ранна възраст, всички го поканиха в сектите си, но Сяо Синчен отказа всички предложения. Той каза, че не иска да зависи от някоя секта, но иска да започне такава с няколко приятели, които не се интересуват от кръвни връзки. Той беше мека личност, но с твърдо сърце, нежен отвън, но решителен отвътре. Винаги, когато някой изпиташе трудност, първото нещо което правеха беше да го потърсят за помощ. Беше морален човек и никога не отказваше, затова хората го хвалеха.

Това беше горе долу по времето на заличаването на клана Юян.

Бележки на преводача:
Уей Усиен означава "няма завистници", докато Уей Укиан означава "няма пари".
Бунтовник култиватор: култиватор, който не принадлежи на секта и култивира сам.
Сан Рен:  буквално означава "бунтовник култиватор"
Шишу: означава нещо като учител чичо.
Бо Шан: означава "да прегърнеш планината"
Селестиална планина: планина с много същества, която позволява на култиваторите да абсорбират повече енергия и да достигнат високи нива бързо.
ДаоРен: означава култиватор.