Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 4 - Агресия - 2

Първата мисъл на Уей Усиен беше, че нещо се е объркало с флаговата формация, която момчетата направиха.

Изобретенията му трябваше да се използват напълно внимателно или щеше да се случи нещо лошо. По тази причина той отиде да провери дали няма нещо нередно с мотивите.

Докато няколко чифта ръце го извличаха навън, Уей Усиен изправи тялото си и им позволи да го направят без затруднения, за да не трябва сам да ходи. Източния коридор беше претъпкан с хора, почти повече откогато селяните на Мо бяха вътре. Всички слуги и роднини бяха там. Някои бяха по бельо и не бяха имали време да се порешат, но всички изглеждаха ужасени. Мадам Мо беше припаднала на мястото си, сякаш току що се беше събудила от дрямка. Следите от сълзи можеха да бъдат забелязани по бузите и, а имаше и още сълзи в очите. Но докато Уей Усиен беше завлечен вътре, тъжния и поглед веднага стана омразен.

Предмет с формата на човек лежеше на земята и тялото му беше покрито с бял плат и само главата беше отвън. Лан ШиЗуи и другите момчета имаха натежали изражения, коленичейки да проверят ситуацията и си говореха тихичко Разговорът им стигна и ушите на Уей Усиен.

-...по-малко от три минути са минали откакто тялото е било открито?

- След намирането на ходещия труп, побързахме от западния двор до източния двор и намерихме трупа в коридора.

Трупът с човешка форма беше явно Мо ЗиЮан. Уей Усиен го погледна веднъж и не се сдържа, и го погледна отново.

Трупът приличаше донякъде на Мо ЗиЮан, но не приличаше на него по други. Въпреки че чертите му бяха очевидно на досадния му братовчед, бузите му бяха хлътнали надълбоко, очите му изпъкнали и кожата набръчкана. Сравнено с младоликия Мо ЗиЮан преди това, изглеждаше сякаш беше остарял с двадесет години. Изглеждаше и сякаш кръвта и плътта му са източени от тялото му, превръщайки го в скелет, само с тънък слой кожа отгоре. Ако преди това Мо ЗиЮан беше просто грозен, то сега трупа му беше и стар, и грозен.

Докато Уей Усиен преглеждаше трупа, мадам Мо рязко се впусна към него с проблясваща кама в ръката си. Бързо на крака, Лан ШиЗуи бързо отблъсна камата. Преди да има шанс да проговори, мадам Мо изпищя към него:

-Синът ми умря трагично, затова ще отмъстя за него! Защо ме спираш?

Уей Усиен се беше скрил зад гърба на Лан ШиЗуи отново и клекна говорейки:

-Как така трагичната смърт на сина ти ме касае?

През деня Лан ШиЗуи беше видял как Уей Усиен беше направил сцена и след това беше чул много слухове по негов адрес от други хора. Симпатизираше му изключително много и не можеше да не вземе неговата страна.

-Мадам Мо, виждайки сина ви, забелязвам че плътта и есенцията са изтеглени от тялото му, което означава, че е убит от зли същества, а не от него.

-Нищо не знаеш! – сърцето на мадам Мо натежа – Бащата на този лунатик беше култиватор. Трябва да е научил много демонични заклинания от него!

Лан ШиЗуи се обърна, за да погледне глуповатото изражение на Уей Усиен и проговори отново:

-Ъм, мадам, има липса на доказателства, така че...

-Доказателствата са върху сина ми! – мадам Мо посочи трупа на пода, - Погледнете сами! Останките на А-Юан вече ми казаха кой го уби!

Уей Усиен нямаше нужда друг да го прави, затова сам повдигна белия плат сам от глава до крака. Нещо липсваше от трупа на Мо ЗиЮан.

Лявата му ръка, под рамото му, беше изчезнала!

-Виждате ли това? – проговори мадам Мо – Всички които бяха тук чуха какво каза този лунатик, нали? Той каза, че ако А-Юан докосне вещите му отново, ще му отреже ръката! - след емоционалния изблик, тя зарида – Горкият ми А-Юан... Въпреки че нищо не му беше причинил, не само беше обвинен, но и убит... Този лунатик е полудял...

Полудял!

Бяха минали няколко години откакто последно беше чул тази фраза да го описва, затова беше доста стимулиращо. Уей Усиен посочи към себе си, но не излязоха думи. Не знаеше дали той е болният или мадам Мо.

Когато беше по-малък, той често говореше за това как ще затрие цели семейства и кланове, убивайки милиони хора, създавайки реки от кръв и други злобни действия. Но повечето от това бяха празни приказки. Ако наистина можеше да направи нещата които казваше, щеше отдавна да властва над култиваторския свят. Истинските намерения на мадам Мо не бяха да си отмъсти, но да намери някого на когото да си го изкара.

Уей Усиен не искаше да се занимава с нея. Замисли се за момент и вкара ръката си в рамото на Мо ЗиЮан. Търси за момент и извади нещо, разтваряйки го пред него. Изненадващо, това беше флаг за примамване на фантоми.

Веднага той осъзна какво се случваше и прошепна под нос очакваше се!

Когато Лан ШиЗуи и другите видяха какво беше извадил от рамото на Мо ЗиЮан, те също разбраха ситуацията. Свързвайки това с фарса, който беше станал днес причината беше лесна за познаване. През деня Мо ЗиЮан загуби лице, заради лудото поведение на Мо СюанЮ и го ненавиждаше, все още искайки да го набие. Но Мо СюанЮ обикаляше навън за доста време, затова Мо ЗиЮан беше планирал да се прокрадне при него през нощта, когато щеше да се върне.

Когато настъпи нощта, той тайно беше излязъл навън и подминал Западния двор, когато видял флаговете за привличане на фантоми на стените. Въпреки, че му беше повтаряно да не минава близо до западния двор през нощта и най-вече да стои настрана от черните флагове, Мо СюанЮ помисли, че му го казват само защото са изплашени от това някой да не открадне ценни оръжия.

Той нямаше представа за опасния ефект на флаговете за привличане на фантоми или какво щеше да стане ако ги хване и че може да се превърне в жива мишена. Беше се пристрастил към това да краде талисманите на братовчед си, затова харесваше да взима странни предмети като този и да не връща нищо. Следователно, когато притежателите на флаговете привличаха ходещи трупове в западния двор, той тихичко си взе един.

Формацията на флаговете използваше шест флага от които пет бяха поставени на западния двор, с момчетата от клана Лан като примамки. Всичките носеха безброй магически предмети по тях и макар че Мо ЗиЮан взе само един флаг, нямаше никаква зашита по себе си. Беше лесно да изберат слабия, затова злите същества бяха привлечени от него. Ако бяха само ходещи трупове нямаше да има особено значение. Дори да беше ухапан, нямаше да умре веднагически и все още можеше да бъде спасен. За жалост флагът за привличане на фантоми случайно привлече нещо още по-лошо от ходещ труп. Непознатото същество беше убило Мо ЗиЮан и му беше взело ръката!

Уей Усиен вдигна юмрука си. Със сигурност разрезите по дясната му ръка бяха заздравели. Изглеждаше сякаш беше получил щастлив удар – контактът вече беше установил смъртта на Мо ЗиЮан като негово действие.

Мадам Мо знаеше много добре слабостите на сина си, но не искаше да признае, че Мо ЗиЮан сам беше предизвикал собствената си смърт. Заради нетърпението и яда, тя грабна чаша за чай и я запрати към главата на Усиен.

-Ако не го беше натопил пред толкова хора вчера, щеше ли да излезе по средата на нощта? Всичко е твоя вина кучи син!

Уей Усиен го беше предвидил и се дръпна всрани. Мадам Мо се обърна към Лан ШиЗуи и изшищя:

- Ами вие! Вие група безполезни глупаци! Култивирате и пазите от зли духове, но не можете дори да го защитите! А-Юн е още дете!

Момчетата бяха още млади. Не бяха излизали навън много и бяха прекалено неопитни да намерят нещо грешно в околността, което беше причината да съжаляват, че не бяха засекли злия дух, още повече толкова свиреп като този. След безчувствената караница от страна на мадам Мо, всички изглеждаха пребледнели. След като бяха пораснали в голям клан, никой не беше посмявал да се държи с тях по този начин. Кланът Лан от Гусу беше ужасно стриктен към учениците си, забранявайки насилие срещу безпомощни хора и дори не позволяваха грубост. Следователно, дори и да се чувстваха неприятно, трябваше да пазят всичко в себе си с тъмно изражение.

Уей Усиен не можеше да понесе това повече и си помисли минаха толкова години, но ценностите на клана Лан все още са същите. Каква е ползата от така наречения самоконтрол? Гледай ме как го правя!

Той се изплю силно и заговори:

-На кого си мислиш, че изкарваш гнева си? Наистина ли ги приемаш за прислуга? Пътуваха до тук, за да убият злите духове за теб и дори не получават и стотинка. Дължат ли ти нещо? На колко години е синът ти? Би трябвало да е поне на седемнадесет, как това е още „дете"? Колко малко дете трябва да е, за да не разбере прост човешки език? Не го ли повториха няколко пъти да не пипа нищо във формацията и да не доближава западния двор? Синът ти се промъкна навън през нощта сам самичък. Моя ли е вината? Или е негова?

Лан ДзингИ и другите си отдъхнаха, а лицата им вече не бяха потъмнели. Мадам Мо беше изключително скърбяща и раздразнена и всичко за което можеше да мисли беше думата „смърт". Не нейната собствена, за да може да бъде със сина си, но смъртта на всички на света, особено тези пред нея в момента.

Тя имаше навика да разпорежда на мъжа си да прави всичко, затова го срита:

-Извикай всички! Извикай всички вътре!

Въпреки че съпругът и беше в транс, сигурно заради травмата от това единственото му дете да умре, той я удари с външната част на ръката си. Мадам Мо се изненада и падна на земята.

В миналото, мадам Мо даже не трябваше да го бута. Ако просто повишеше глас, той щеше да изпълни веднага. Как се осмеляваше да и отвърне днес?

Прислужниците бяха се ужасили от изражението и. А-Дин и помогна докато трепереше. Мадам Мо се хвана за сърцето и проговори с треперещ глас

-Ти...Ти излез от тук също!

Мъжа и изглеждаше сякаш не е чул нищо. А-Дин погледна А-Тон, а А-Тон бързичко помогна на господаря си да излезе навън. В източния коридор цареше хаос. Когато Уей Усиен видя семейството най-после да замълчава, реши да прегледа трупа отново, нов писък прониза въздуха. Идваше от двора.

Хората в коридора излязоха навън. На земята на източния двор имаше две мърдащи тела. Първото беше това на А-Тон, все още живо, паднало на земята. Другото паднало тяло се беше сбръчкало и изветряло, сякаш кръвта и кожата бяха изсъхнали. Лявата ръка липсваше , но не излезе кръв от раната. Състоянието на трупа беше същото като това на Мо ЗиЮан.

Мадам Мо избута ръката на А-Дин, която я подкрепяше до преди секунда, но когато видя трупа на земята, очите и се разшириха и нямаше повече енергия пак да се противи. Докато припадаше Уей Усиен беше до нея и и подаде ръка, предавайки я на А-Дин, която дойде тичайки. Той погледна дясната си ръка, за да види, че още един белег беше изчезнал.

Минаха няколко секунди преди да влязат в залата и дори не бяха стигнали до Източното крило, когато видяха как съпругът на мадам Мо да умира. Лан Шизуи, Лан ДзингИ и останалите пребледняха, а Лан ШиЗуи беше първият, който се успокои и попита А-Тон, който лежеше на главата.

-Видя ли какво беше?

А-Тон беше изплашен почти до смърт и не можеше да отвори устата си. Дори след малко, все още не можеше да отговори и само поклати глава. Лан ШиЗуи изгаряше от притеснение. Помоли друг ученик да го върне обратно вътре и се обърна към Лан ДзинИ:

-Изпрати ли сигнала?

-Направих го, но ако няма възрастни, които да ни помогнат наоколо ще отнеме поне час, за да дойдат. Какво да правим? Дори не знаем какво беше това.

Разбира се, щеше да е невъзможно да напуснат. Ако учениците от клана се интересуваха само от собственото си благополучие, когато се изправят пред зли духове, щеше не само да опозори клана си, но и себе си и също щеше да го е срам да се изправят пред другите. Ужасените хора от семейство Мо не можеха да отидат също, защото нищо нямаше да спечелят като си тръгнат. Лан ШиЗуи щракна със зъби.

-Чакайте тук за подкреплението!

Сега, когато сигнала за помощ беше изпратен, други култиватори щяха да изпратят помощ за кратко време. За да предотвратят нещата да излязат извън контрол, Уей Усиен трябваше да се оттегли и да стои далеч от ситуацията. Ако хората които го познаваха или се бяха били с него преди, щеше да е трудно да каже какво щеше да се случи след това.

С това проклятие, той нямаше да може да напусне село Мо скоро. За допълнение, съществото което беше примамено беше убило двама човека за кратък период от време, което означаваше, че трябваше да е наистина опасно. Ако Уей Усиен напуснеше сега, когато помощта дойдеше, улиците на Мо щяха да са изпълнени с трупове, загубили левите си ръце, включително няколко ученици от кланът Лан от Гусу също.

След кратък размисъл, Уей Усиен си каза довърши го бързо.