Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 27 - Злоба - 5

Лан УангДзи се обърна отново, гледайки леко встрани. Виждайки това, Уей Усиен премигна, искайки да се пошегува с него по някаква причина. Тъкмо когато щеше да го подразни, звук от скупване дойде от бюрото.

Двамата се изправиха и погледнаха. Чашите и чайника бяха на парчета на земята. Кянкун торбичката лежеше измежду бели парчета порцелан и разлят чай. Покритието на торбата се издигаше и спадаше, сякаш нещо беше заклещено вътре и искаше да излезе.

Въпреки че торбичката беше само с размера на юмрук беше специално направена да носи неща. Сложни заклинания бяха зашити вътре и отвън, добавяйки още запечатващи слоеве. Първоначално Лан УангДзи беше запечатал ръката в торбичката и я беше сложил под чашата за чай на масата. Сега, виждайки последиците, най-после си спомниха, че е време да изпълнят Почивка. Ако не бяха късите нощни дуети, които изпълняваха, за да я успокоят, без значение колко беше силна торбичката, нямаше сама да спре прозрачната ръка.

Уей Усиен потърси бамбуковата флейта, която беше на кръста му, но не намери нищо. Обръщайки се видя, че Лан УангДзи вече я държеше в ръка. Лан УангДзи леко сведе глава. Подаде му флейтата, след като дълба в нея известно време, отдадено. Взимайки си флейтата обратно, Уей Усиен забеляза, че дори детайли като дупките за пръстите са по фини.

-Свири правилно.

Спомняйки си ужасния дует, който изпълняваха в минши, който беше разгневил Лан ЦиЖен до толкова, че да се събуди от кома и да припадне отново, Уей Усиен се разсмя толкова силно, че почти не падна на земята, мислейки си "Трябва да ми е било трудно тези дни, да търпи толкова дълго". Той спря да се лигави и със сериозно изражение вдигна флейтата пред устните си. Изсвирвайки само няколко ноти, торбичката изведнъж стана двойно по-голяма и се изправи на земята!

Тонът изфалшивя.

-Да не е свикнала на лошо свирене? - коментира Уей Усиен. - Един път да свиря правилно и няма да ѝ хареса.

Сякаш отговаряйки му, торбичката се метна към Уей Усиен. Мелодията на Лан УангДзи направи рязък обрат. С едно нежно движение, седемте струни извибрираха едновременно, издавайки толкова силен звук, че почти приличаше на лавина. След звука торбичката падна отново. Сякаш нищо не се беше случило, Уей Усиен продължи да свири. Китката на Лан УангДзи омекна. Следвайки мелодията на Почивка, тя отново се успокои и плавно се сля с тази на флейтата. Песента свърши и торбичката се свали отново в предния си размер, оставайки неподвижна.

-За тези няколко дни, изглежда по-нетърпелива от преди - Уей Усиен мушна флейтата отново на кръста си. - Изглежда, че е провокирана от нещо.

-И има нещо на теб - кимна Лан УангДзи и се обърна към него.

Уей Усиен веднага погледна към себе си. Днес имаше само едно нещо различно на него - белегът на проклятието, който беше поел от Дзин Лин. Виждайки колко силно ръката реагираше на белега означаваше, че...

- Да не би да имаш предвид, че друга част от тялото му е в стените на коридора на сабите в клана Ни?

На другата сутрин, двамата се разделиха отново, отивайки обратно в хребет Синлу.

Вчера, Ни Хуайсан беше хванат и си призна всичко. През нощта, беше накарал всички доверени ученици в клана да почистят бъркотията, която нарушителите бяха направили. Когато Уей Усиен и Лан УангДзи се приближиха, част от стената, от която Уей Усиен беше извадил Дзин Лин, беше запълнена с нов труп. Гледайки белите камъни, той избърса малко пот от веждите си. Когато се обърна, краката му едва не поддадоха. Той се усмихна насила:

-Хангуан-джун...и ти...

-Лидер на клан Ни, строиш стените? - помаха с ръка Уей Усиен и се ухили.

-Да, да... - попи потта си с кърпичката той, търкайки толкова пъти, че почти не свали слой кожа.

-Моите извинения - каза Уей Усиен с глас изпълнен с емпатия - Наистина съжалявам за това, но може би ще се наложи отново да построите стената после.

-Да, да... Какво?! Чакай!

Преди да довърши изречението си, Бичен излезе. Ни Хуайсан възкликна, гледайки как стената отново се пропука.

Разрушаването винаги е било по-лесно от граденето. Бързината на Уей Усиен в свалянето на тухли беше безкрайно по-бърза от тази да ги слага. Ни Хуайсан трепереше, докато се беше вкопчил за ветрилото си, чувствайки се нагрубен и на прага да избухне в сълзи. След като Хангуан-дзунстоеше настрана и не казваше нищо, не смееше да каже нещо. След като Лан УангДзи му обясни ситуацията, той веднага се закле в Рая и Земята.

-Глупости! Това са пълни глупости! Труповете, които нашия коридор на сабите използва са целите с всеки крайник закачен за тялото. Невъзможно е да има безрък мъжки труп. Ако не ми вярваш, ще разеуша стената, за да докажа невинността си. Но след това трябва да я поставим на място, възможно най-рано, без да отклагаме. Все пак това е гробището на предците ми...

Няколко ученика от клана Ни също се присъединиха. Сега, когато имаше други хора, които работеха, Уей Усиен се отдръпна и остана настрана, чакайки резултати. След час, каменните тухли на стената в която Дзин Лин беше погребан бяха почти извадени. Някои от учениците си сложиха маски на лицата, докато други глътнаха специални червени хапчета, така че дишането и човешката енергия да не предизвикат трансформация. Измежду черната пръст, се появявяше пепелива ръка или покрит с вени крак, както и коса навсякъде. Всеки мъжки труп беше старателно почистен и поставен в някой от редовете на земята. Труповете идваха във всякакви форми и размери - някои бяха вече скелети, някои в процес на разлагане някои все още пресни. Без значение от това, всеки от тях беше цял. Не намериха нито един мъжки труп с липсваща лява ръка.

-Да разрушим стената не е достатъчно, нали? - заговори притеснено Ни Хуайсан - Трябва ли и още? Не, нали?

Определено беше достатъчно. Белегът на проклятието на тялото на Дзин Лин беше с невероятно тъмен цвят, затова съществото което го беше създало сигурно беше погребано наблизо, сигурно дори не стигаше до стената. Уей Усиен клекна до ред трупове. След като ги огледа известно време, се обърна към Лан УангДзи:

-Трябва ли да вземем Кянкун торбичката? - вадейки лявата ръка от торбичката за да идентифицира тялото сама нямаше да е лоша идея. Ако беше прекалено близо до други крайници на трупа, щеше да е трудно да не задейства по-лоши ситуации. Заради многото тъмна енергия на това специално място, нивото на опасността се беше удвоило. Това беше причината внимателно да изберат да отидат по дневно време. Уей Усиен поклати глава и си помисли "Това не означава, че ръката не принадлежи на мъж, нали? Не, невъзможно е. Мога да кажа, дали ръката е мъжка или женска на пръв поглед... Тогава, това означава ли, че притежателят има три ръце?!".

Тъкмо, когато щеле да се изсмее, Лан УангДзи каза нещо.

-Краката.

С това напомняне, Уей Усиен най-после си спомни. Беше подминал факта, че белега на проклятието не се беше разпространил повече по крака му.

-Свали панталоните! Свали панталоните!

-Защо казваш толкова срамно нещо пред Хангуан-джун? - шокира се Ни Хуайсан до смърт.

-Как така е срамно? - отговори Уей Усиен - Всички сме мъже и без това. Помогни ми да сваля панталоните на всички трупове. Само на мъжките трупове! Не се разпространява при женските.

Докато говореше се протегна към коланите на труповете на земята. Беше наистина тъжно за Ни Хуайсан. Той изобщо не беше очаквал, че след като призна всичко вчера, днес ще трябва да сваля панталоните на трупове в залата на сабите на предците си. Още повече пък, на мъжки трупове. С насълзени очи, той се замисли, че със сигурност след като умреше, щеше да бъде шамаросан от всеки предшественик от клана КингеНи и ще остане толкова наранен, че ще остане инвалид дори след прераждането си. За щастие, действието на Уей Усиен беше спряно от Лан УангДзи. Точно когато Ни Хуайсан щеше да похвали колко важна е титлата на Хангуан-джун, го чу да казва.

-Ще го направя.

-Ще го направиш? - възкликна Уей Усиен - Наистина ще направиш такова нещо?

Ъгълчетата на веждите на Лан УангДзи се свиха лекичко, сякаш се съдържаше да не направи нещо.

-Не мърдай. Аз ще го направя - повтори.

Това беше най-ужасния от всички шокове които беше преживял днес.  Разбира се Лан УангДзи нямаше наистина да използва ръцете си, за да издърпа панталоните на труповете.

Той просто използва Бичен и леко сряза плата върху труповете, разкривайки кожата отвътре. Това не беше нужно за някои от труповете, защото дрехите им вече бяха на парцали.

-Намерих го - заяви той след малко.

Всички внезапно погледнаха към земята. На двете бедра на трупа до белите ботуши на Лан УангДзи имаше два светли, кръгли белега. Шевовете на плътта бяха зашити внимателно. Имаше лека разлика между цветовете на кожата над и под шевовете. Беше ясно като бял ден, че краката и горната чадт на тялото на трупа не принадлежаха на един и същи човек.

Краката бяха зашити на някого!

Ни Хуайсан беше шокиран.

-Кох избира труповете, които кланът Ни използва за залата на сабите? - поинтересува се Уей Усиен.

-Обикновено, предните лидери ги избираха и събираха, докато още бяха живи. Брат ми почина на ранна възраст. Нямаше достатъчно, затова аз също се надявах да избере няколко... Запазих каквито и да е трупове които бяха с крайниците си. Не знам друго освен това...

Щеше да е невъзможно да изкараш нещо от него, дори и кой беше вкарал труп вътре. От хората които докарваха трупове, до учениците на клана Ни, имаше стотици заподозрени. Беше възможно истината да бъде разкрита, само ако намереха всички части на тялото и свържеха не само тялото, но и душата.

Най-после успял да раздели чифта крака и другата половина на мъжкия труп, Уей Усиен ги сложи в нова Кянкун торбичка, като заговори на Лан УангДзи:

-Изглежда, че скъпият би приятел тук е бил разпарчетосан. И не само това, частите бяха разпръснати наоколо - едно парче тук, едно парче там. Колко го е мразил убиецът? Можем само да се надяваме, че парчетата не са прекалено малки.

Въпреки, че Ни Хуайсан все пак каза "до скоро", когато си тръгнаха, съдейки по ужасеното му лице, най-вероятно нямаше да го видят никога повече до края на дните си. Двамата напуснаха хребета Синлу и се върнаха в странноприемница. С пристигането си в сравнително безопасно място, те извадиха трите крайника и започнаха да ги изучават. Както бяха очаквали, чифта крака бяха същия цвят като зашитата ръка. Ако ги сложеха по-близо един до друг, щяха да реагират по-силно, вибрирайки без да спрат, сякаш искаха да се съберат. Опитите бяха безполезни, защото вдр още имаше една част от тялото, която липсваше. Със сигурност принадлежеше на същия човек.

Освен факта, че беше висок мъж с дълги крайници и мускулесто тяло, както и високо ниво на култивация, не знаеха друго за мистериозния труп. За щастие, призрачната ръка скоро сочвеше към следващата стъпка - югозапад.

Следвайки посоката ѝ, Уей Усиен и Лан УангДзи се запътиха към Юян.