Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 22 - Доволство - 4

Шумът ги заобиколи. Беше океан от шепот и кискане, пред тях, зад тях, над и под тях. Гласовете бяха мъжки и женски, стари и млади, силни и тихи. Уей Усиен не можеше да чуе какво казваха, защото се чуваха и спираха и не знаеше как да хване определени думи.

Беше прекалено шумно.

Уей Усиен продължи да държи челото си с ръка, а с другата хвана компаса на Злото. Стрелките на компаса се завъртяха разтреперено два пъти, след което започнаха да се въртят по-бързо и по-бързо. След миг вече се въртяха лудо.

Предния път на планина Дафан, беше странно, когато компасът на злото не можеше да намери посоката. Този път започна да се върти непрекъснато. Ситуацията беше още по-невъзможна. Сянката в сърцето на Уей Усиен се уголеми.

-Дзин Лин! - извика той.

Двамата вече бяха влезли в замъка, но не бяха видели никого. Уей Усиен извика няколко пъти, без да получи отговор. Първата каменна стена беше празна, но след каро влязоха по-навътре в центъра на една стая имаше черен ковчег.

Беше странно да има ковчег на това място. Дървото беше тъмно черно и формата беше направена майсторски. Виждайки това Уей Усиен се привлече от него. Не можа да се въздържи и го потупа няколко пъти. Дървото беше здраво и звучеше твърдо.

-Какъв хубав ковчег - похвали го той.

Лан УангДзи и Уей Усиен застанаха в противоположните страни на ковчега. След като се спогледаха, протегнаха ръце по едно и също време и отвориха капака.

Момента в който капака беше отворен, шумът около тях изведнъж се удвои, преминавайки през ушите на Уей Усиен, като вода на вълни. Преди това, сякаш бяха наблюдавани от безкрайно много очи, които тихо ги следваха и си говореха за всяка тяхна дума, за всяко тяхно действие и изведнъж се спряха, заради отварянето на ковчега. Уей Усиен се сети за дузина възможности, вече готов да се бори срещу чудовища, отровна вода, токсичен пушек или атаки отвсякъде. Разбира се най-голямото му желание беше да види Дзин Лин. Въпреки това не се случи нищо. Нищо.

Изненадващо, ковчегът беше празен. Уей Усиен се стресна, но също така се и се разочарова, защото Дзин Лин не беше там. Лан УангДзи се приближи леко. Бичен се извади с няколко инча, като студена светлина озари дъното на ковчега. Чак тогава Уей Усиен забеляза, че ковчега не беше празен, а предмета в него беше много по-малък, отколкото беше очакваш и беше скрит в най-дълбоката част на ковчега.

Вътре в ковчега лежеше дълъг меч.

Меча нямаше покривало. Дръжката изглежда беше от злато и изглеждаше доста тежка. Тялото беше тънко и острието светеше. Лежеше върху червен плат в дъното на ковчега и отразяваше кървав нюанс на червеното, издавайки смразяващ вятър на унищожение.

Мечът беше поставен в ковчега, вместо труп. Нямаше място в замъците на Синлу, което да не е мистериозно.

Двамата затвориха капака на ковчега и продължиха да ходят. Намериха и други ковчези като този и още стаи. Оглеждайки дървото, годините им бяха различни. И във всеки ковчег имаше дълъг меч. Дори докато не влязоха в последната стая, нямаше и следа от Дзин Лин. Уей Усиен затвори капака на ковчега, чувствайки се леко разтревожен. Виждайки сбърчените му вежди, Лан УангДзи се замисли за момент и постави хоризонтално Гуцина върху ковчега и вдигна ръка. Мелодия се разля от пръстите му. Свири за кратко и след това вдигна дясната си ръка. Зяпаше внимателно към все още вибриращите струни.

Изведнъж струната трепна и се чу тон.

-Разследване? - попита Уей Усиен.

Разледване беше известно парче, композирано от предците на клана ГусуЛан. Различен от Извикване, използваше се, когато не се знаеше коя е жертвата и нямаше посредник. Свирещият използваше тоновете на Гуцина, за да потърси и разпита жертвата, докато отговорите на жертвата бяха превръщани в мелодии от Разследване и показвани на струните. Ако струните вибрираха сами, означаваше че Лан УангДзи вече е извикал някоя душа. След това, двамата щяха да започнат да питат и да отговарят, използвайки езика на Гуцин.

Езикът на Гуцин беше специално умение, което се учеше специално в клана ГусуЛан. Въпреки, че Уей Усиен знаеше много неща, все още не можеше да научи някои, като например езика на Гуцин.

-Хангуан-джун, помогни ми да попитам какво е това място, за какво е, кой го е построил.

Лан УангДзи изсвири няколко тона. След известно време се чуха два тона сами.

-Какво каза? - попита Уей Усиен.

-Не знам.

-Какво?

-Каза "не знам" - отговори спокойно Лан УангДзи.

Уей Усиен го погледна, спомняйки си изведнъж разговора за "както и да е" от преди няколко години. Докосна носа си, сякаш нямаше думи и помисли "Лан Джан е толкова умен. Даже се е научил как да ме остави без думи." Първият въпрос още не беше отговорен, а Лан УангДзи изсвири още едно изречение. Струните отново отговориха със същите две ноти. Уей Усиен разбра, че отговорът отново е "не знам".

-Какво го попита сега? - попита той.

-Как е умрял.

-Ако е бил убит тайно, значи не е внимава, тогава щеше да обясни защо не знае как е умрял. Защо не го попиташ кой го е убил?

Лан УангДзи вдигна ръце, за да изсвири ново изречение, но отговорът беше със същите два тона - "не знам". Ако душата, която беше хваната тук беше това, но не знаеше къде е, как е умряла, кой я е убил. Това беше първият път в който Уей Усиен срещаше такъв починал човек.

-Тогава да попитаме нещо друго - хрумна му странна мисъл - Попитай го дали е мъж или жена. Няма начин да не знае това.

Лан УангДзи изпълни това което му се каза. След като свали ръцете си, прозвуча друга струна силно.

-Мъж - преведе Лан УангДзи.

-Най-после разбрахме нещо, а? Попитай пак дали момче на петнадесет или шестнадесет не е влизало тук.

-Да - отговори то.

-Тогава къде е сега? - попита Уей Усиен.

Струните спряха за момент и отговориха.

-Какво каза? - побърза да попита Уей Усиен.

-Каза "точно тук" - лицето на Лан УангДзи помръкна.

"Тук" сигурно означаваше каменния замък. Но бяха претърсили целия и не бяха видели Дзин Лин.

-Не може да лъже, нали? - попита Уей Усиен.

-Аз съм тук, значи не може - отговори Лан УангДзи. Разпитващият беше Хангуан-джун. Под неговия контрол, душата не можеше да лъже и определено отговаряше истината. Уей Усиен продължи да търси в стаята, оглеждайки се за каквито и да е механизми или тайни стаи, които да е пропуснал. След каро се замисли за момент, Лан УангДзи изсвири още няколко фрази. След като получи отговор, изражението му се промени леко.

-Какво попита този път? - попита го Уей Усиен.

-На колко години е бил, откъде е бил.

И двата въпроса бяха опити да намери идентичността на душата. Уей Усиен знаеше, че определено е получил някакъв странен отговор.

-Как беше?

-Петнадесет, от Ланлин.

Изражението на Уей Усиен също се промени.

Душата, която бяха разпитвали беше Дзин Лин?!

Заслуша се внимателно. Измежду шумът, който го заобикаляше, сякаш имаше няколко слаби крясъци от Дзин Лин. Бяха слаби и далечни.

Лан УангДзи продължи да пита. Уей Усиен знаеше, че пита за прецизно място, затова гледаше внимателно Гуцин, чакаше отговора на Дзин Лин.

Този път отговора дойде малко по-бавно. След като спря да слуша, Лан УангДзи заговори на Уей Усиен:

-От там където си, обърни се на югозапад и слушай струните. След всеки тон, върви една стъпка. Когато звука спре, ще е точно пред теб.

Без да каже нищо, Уей Усиен се обърна на югозапад. Зад него дойдоха седем тона от Гуцина, затова направи седем стъпки напред. Нищо не се появи пред него.

Тоновете продължиха, но паузата между тях ставаше по-дълга и по-дълга, а той вървеше по-бавно и по-бавно. Стъпка, още една и още една...

На шестата стъпка Гуцинът спря. Не прозвучаха повече тонове. Пред него имаше само стена.

Стената беше от сиво-бели камъни, поставени един върху друг.

-Той е в стената? - обърна се Уей Усиен.

Бичен излетя. Синя светлина ги озари и показа надпис върху стената. Двамата се доближиха, за да издърпат камъните. След като премахнаха няколко, се показа черна пръст.

Изглежда, че каменния замък беше двупластов, изпълнен с пръст между двата слоя от твърд камък. С голи ръце, Уей Усиен изкопа голяма дупка в почвата. Заобиколено от пръст се появи лицето на човек със затворени очи.

Беше изчезналия Дзин Лин!

С лице покрито с пръст, след като усети въздуха, Дзин Лин веднага вдиша. Започна да кашля и да диша. Когато Уей Усиен видя, че още е жив, най-после се успокои. Дзин Лин наистина почти не беше умрял. Иначе "Разпит" нямаше да хване все още живата душа, която щеше да напусне тялото му. Добрата новина беше, че беше погребан в стената от скоро. Ако им беше отнело повече време, щеше да се задуши до смърт. Двамата го извадиха от стената. Кой да знае, че пръстта беше го обвила толкова добре. След като половината от тялото на Дзин Лин излезе, мечът на гърба му се подпря на нещо и го избута. Беше костта на нечия човешка ръка.

Лан УангДзи постави Дзин Лин да легне на земята и опипа за пулс. Уей Усиен от друга страна хвана Бичен и започна да копае в пръстта. След известно време се появи скелет пред очите му.

Скелета беше по същия начин като Дзин Лин, погребан в стената в изправена поза. С бели кости и черна пръст - контраста накара очите да го заболят. Уей Усиен изкопа още от земята и дръпна няколко камъка. След момент, се осигури, че е достатъчно и намери още един скелет наблизо.

Този не се беше разложил напълно все още. Имаше плът по костите и дълга рошава коса на черепа. От дрехите в нюанс на червеното, можеше да каже, че е жена. Тя обаче, не беше изправена, а беше приведена. Причината явно е била третия скелет до нея, който беше клекнал в краката ѝ.

Уей Усиен спря да копае. Отстъпи назад. Шума в ушите му беше див и идваше на вълни.

Почти беше убеден. Вътрешността на дебелите стени на каменния замък, беше пълна с човешки трупове. Над, под, югоизток, северозапад, изправени, седнали, легнали, клекнали... Какво на земята беше това място?!