Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 38 - Треви - 6

Заобиколени от атмосфера на скреж и лед, Лан Уангдзи стоеше пред Уей Усиен. Сюе Ян отблъсна атаката извиквайки Шуанхуа. Двата меча се сблъскаха, след което отлетяха при притежателите си.

-Не се ли казва "да дойдеш навреме е по-добре от това да дойдеш рано"? - коментира Уей Усиен.

-Да - Лан Уангдзи.

Когато разговорът им приключи, се върнаха на битката със Сюе Ян. Преди миг, Уей Усиен беше преследван от Сюе Ян, сега обаче Сюе Ян беше гонен от Лан Уангдзи. Реагирайки на ситуацията с извъртане на очите и усмивка на лицето, той преметна Шуанхуа в лявата си ръка. Дясната му ръка се сви в ръкава. Уей Усиен се притесни, че може да хвърли отровна пудра или скрити ножове от цянкун ръкавите. Обаче той просто извади друг меч и започна безупречна атака с двоен меч. Отблясъка на меча, който беше извадил от ръкавите беше мрачен и тъмен. Когато го движеше, изглеждаше сякаш излиза черна аура, създаваща ярък контраст със сребърното излъчване на Шуанхуа. Използвайки двата меча еднакво добре, ръцете на Сюе Ян запазваха перфектен синхрон. Взе превес изведнъж.

-Дзианзай? - попита Лан Уангдзи.

-Хмм? Хангуан-дзун, знаете името на меча? Каква чест.

"Дзиянзай" беше личният меч на Сюе Ян. Както името си и притежателя си, беше поличба водеща кръвопролитие.

-Името ти пасва перфектно - прекъсна Уей Усиен.

-Отстъпи назад - скара му се Лан Уангдзи. - Нямаме нужда от теб.

Уей Усиен смирено послуша предложението и отстъпи. Когато стигна вратата, погледна навън. Безизразен, Уен Нин държеше Сон Лан за гушата. Повдигна го във въздуха и го удари в стената, създавайки огромна вдлъбнатина с формата на човек. Подобно безизразен, Сон Лан сграбчи китките на Уен Нин. С превъртане назад, той го хвърли на земята. Двата трупа се биеха безизразно, удряйки и смазвайки. Тъй като никой от тях не усещаше болка или се страхуваше от рани, освен ако не биваха нарязани на парчета, щяха да продължат да се бият, дори ако изгубеха един-два крайника.

-Аз също не мисля, че съм желан тук - продума под носа си Уей Усиен.

Изведнъж занешяза Лан Дзини в леко осветения магазин, защото му махаше. "Аха, определено съм нужен там".

Тъкмо, когато тръгваше Бичен заблестя десеторно. С леко мръдване, Шуанхуа излетя от хватката на Сюе Ян. Лан Уангдзи хвана меча удобно. Виждайки Шуанхуа в чужди ръце, Сюе Ян нападна директно с Дзиянзай лявата ръка на Лан Уангдзи. Когато атаката беше отблъсната, смразяващ гняв премина през погледа на Сюе Ян.