Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 19 - Доволство - 1

Уей Усиен лежа по корем цяла нощ. През първата половина на нощта мислеше какво се беше случило с Лан УангДзи през изминалите години и заспа през втората половина. Когато отвори очи на другия ден, Лан УангДзи вече беше изчезнал. От друга страна той лежа на леглото прилежно. Отметна одеалата, които го покриваха. Премина с пръсти през косата си. Чувството на абдурдност не си тръгваше. Две почуквания се чуха на вратата.

-Господарю Мо? - попита Лан СъДжуи - Събудили ли сте се?

-Защо ме викаш рано сутрин?

-Рано? Вече е девет...

Всички в клана Лан ставаха в пет и заспиваха в девет. Уей Усиен от друга страна ставаше в девет и заспиваше в един. Точно четири часа след тях. Заради това, че лежеше по корем, кръста и гърба го боляха.

-Не мога да стана - каза честно той.

-Ъм, какво не е наред този път?

-Какво не е наред? Хангуан-дзун ме оправи.

-Ако продължиш да говориш глупости - появи се гласът на Лан ДзинИ - ще си платиш за това. Излизай!

-Наистина! Оправяше ме цяла нощ! Не мога да изляза. Не искам да виждам никого.

Няколко ученика се спогледаха на вратата. Не можеха да влязат в стаята на Хангуан-дзунбез позволение, затова не можеха да го завлекат навън.

-Нямаш срам изобщо! - ядоса му се Лан ДзинИ. - Хангуан-дзун не е отрязан ръкав. Оправил те е? Ставай! Взимай си магарето и го обучи. Прави толкова шум!

Чувайки, че споменават магарето, Уей Усиен се изправи:

-Какво сте направили на малката ми Ябълчица? Не пипайте. Ще ви сритам.

-Какво е малка ябълчица? - попита Лан ДзинИ.

-Магарето ми! - излезе Уей Усиен от Дзиншито и разбута младежите. Отиде до поле с трева. Магарето беше там и ревеше постоянно. Искаше да яде трева, но дузини кръгли помпони бяха разпръснати по полето и не можеше да яде.

-Толкова много зайци! - зарадва се Уей Усиен - Хайде, хайде, да ги набучим и опечем!

-Да убиваш е забранено тук! - ядоса се Лан ДзинИ - Няколко ученика питаха вече няколко пъти! Ако продължаваш така, ще те наказват до смърт!

Уей Усиен даде на магарето ябълката, която му беше дадена за закуска. Както беше очаквал, магарето спря да реве и я схруска. Уей Усиен го погали по врата.

-Наистина ли не може да ги опека? Ако ги опека, ще ме изгоните ли?

Лан ДзинИ блокира Уей Усиен, разпервайки ръце.

-Тези са на Хангуан-джун. От време на време му помагаме с отглеждането им. Не можеш да ги опечеш.

Когато Уей Усиен чу това се разсмя толкова силно, че почти не падна на земята. Какъв интересен човек е Лан Джан! В миналото дори не ти приемаш, когато ми ги беше дял, а сега тайно беше отгледал няколко. Беше казал, че не ги иска. Шегувал се е? Сигурно наистина харесва тези малки пухчета. Хангуан-дзун, държащ зайче, докато е със сурово изражение. Боже, ще умра... При мисълта, че предната нощ беше лежал върху Лан УангДзи, смехът му угасна.

Камбани дойдоха от западната част на облачни вдлъбнатини.

Тези камбани бяха напълно различни от тези, които казваха времето. Бяха бързи и яростни, сякаш някой луд ги удряше. Лан ДзинИ и Лан СъДжуи спряха да се шегуват с него и изтичаха към камбаните. Уей Усиен знаеше, че има нещо нередно и ги последва. Звукът идваше от кулата за наблюдение. Беше наречена минши. Беше сграда в клана Лан, използвана за призоваване на души, като стените бяха направени от специален материал и имаше изписани заклинания по тях. Когато камбаната започваше да бие сама, означаваше едно - беше станал инцидент с хората вътре. Отвън се събираха все повече и повече ученици, започвайки да се тълпят наоколо, но никой не искаше да влезе. Вратата на минши беше черна и дървена. Беше заключена и можеше да се отвори само отвътре. Не беше трудно да я унищожиш отвън, но беше забранено. Беше плашещо да стане инцидент, защото никой не знаеше какво е призовано. След като минши беше построена, почти нямаше случаи в които да не се получи призоваването. Това притесни всички. Виждайки, че Лан УангДзи не се появява, Уей Усиен се притесни. Ако Лан УангДзи все още беше в Облачни вдлъбнатини, вече щеше да е там, освен ако... Изведнъж черната врата се отвори с тряс. Облечен в бяло ученик излезе навън, залитайки.

Краката му поддадоха и се претърколи по стълбите. Вратата на минши веднага се затвори отново, сякаш някой я беше треснал ядосано.

Объркани, зрителите бързо помогнаха на ученика да се изправи. След като го направи, веднага падна отново, с лице обляно в сълзи.

-Трябва да... Не трябваше да призоваваме... - той се хвана за хората около него.

-Каква душа призовавате? - хвана го Уей Усиен, говорейки ниско - Кой още е вътре? Къде е Хангуан-джун?

-Хангуан-дзунми каза да бягам... - дишането му беше затруднено.

Преди да довърши изречението си, тъмна кръв потече от носа и устата му. Уей Усиен го бутна в ръцете на Лан СъДжуи. С черната флейта на кръста си, тръгна по стълбите. Изтрита вратата и изкомандва:

-Отвори!

Вратата се отговори, сякаш ми се смееше. Уей Усиен влезе светкавично и вратата пак се затвори зад него. Няколко ученика го последваха шокирано, но вратата не се отваряше, без значение какво.

-Кой е този човек?! - шокира се един от учениците.

-Помогни ми първо - Лан СъДжуи заговори през зъби - Този кикяо кърви!

Когато Уей Усиен влезе в минши, усети тъмната енергия. Приличаше на комбинация от гняв и арогантност. Можеше да усетиш силна болка в гърдите. Мингши беше дълга десет метра и широка също толкова. В ъглите неподвижно лежаха няколко човека. Предметът за призоваването стоеше в центъра на масива на земята. Беше ръка - тази от село Мо! Стоеше на земята, изправена на отрязаната си част. Четири от пръстите бяха свити, а показалеца стоеше изправен към небето, сякаш сочеше ядосано някого. Тъмна енергия запълни мингши. Всички присъстващи или бяха избягали или припаднали. Лан УангДзи единствено седеше прилично. Гуцин лежеше до него. Въпреки, че ръката му бе беше на струните, те продължиха да вибрират сами. Беше де задлушал е нещо и вдигна глава, само когато усети, че някой влезе.

След като изражението на Лан УангДзи винаги беше еднакво, Уей Усиен не знаеше за какво си мисли. Лан ЦиЖен, който беше отговорен за тази част на минши лежеше в безсъзнание като кикяото му кървеше. Уей Усиен застана на мястото му и се обърна на запад, точно срещу Лан УангДзи. Извади бамбукова флейта иззад гърба си и я повдигна срещу устните си.

През нощта в село Мо, Уей Усиен първи използва звука, за да го разсее, след това Лан УангДзи го атакува отдалеч с цитрата си. Бяха победили ръката, защото случайно бяха работили заедно. Лан УангДзи го погледна разбиращо. Вдигна дясната си ръка и мелодия изтече от Гуцин. Уей Усиен бързо се включи на флейтата.

Песента, която свиреха се наричаше "Извикване". Използваше трупа, части от трупа или обичан предмет на починал човек, като медиатор за духа, за да последва мелодията. Обикновено само частта, от която душата се нуждаеше се появяваше на масива. Песента почти беше приключила, а никакъв дух не беше призован. Ръката изглеждаше ядосана с изпъкнали вени. Ако някой пазеше западната страна, вече беше паднал по същия начин както алан ЦиЖен. Уей Усиен тайно беше шокиран. Беше почти невъзможно да не се появи душата, освен... Освен ако душата на мъртвеца не беше отрязана заедно с трупа! Явно смъртта на този човек, беше малко по-лоша от неговата. Въпреки, че трупът беше накълцан на парченца, поне душата му беше цяла.

След като "Извикване" не проработи, пръстите на Лан УангДзи се преместиха и започнаха да свирят друго. Песента имаше спокойна мелодия, по-различна от тази преди това. Името ѝ беше "Почивка". И двете песни бяха добре познати в култиваторския свят, беше странно някой да не знае как да ги изпълнява и Уей Усиен го последва.

Флейтата на Илин Патриархът - Ченкин, беше широко позната. Вмомента, с тази бамбукова флейта, той нарочно свиреше с толкова грешки и къси духове, че беше почти ужасяващо за слушане. Лан УангДзи сигурно не беше свирил с някого, който нямаше никакви умения. След известно време, не можеше вече да продължи и вдигна глава за да види безизразното лице на Уей Усиен. Уей Усиен се направи, че не е видял нищо и мелодията стана още по-непоносима. Когато се обърна, за да продължи със свиренето, нещо странно се случи зад него. Обърна се да погледне и беше шокиран. Лан ЦиЖен, който беше загубил съзнание беше седнал с изправен гръб. Сочеше Уей Усиен в трепереща ръка, лицето му беше покрито с кръв и яд и извика прегракнало:

-Спри да свириш! Излизай! Излизай веднага! Спри...

Преди да довърши изречението си изплю кръв и падна на земята.

Уей Усиен се изуми.

Знаеше какво следваше в думите му "спри..." - спри да свириш! Спрете с дуета! Спри да петниш любимия му ученик! Дуета толкова разгневи Лан ЦиЖен, че се беше събудил и пак беше припаднал. Това показваше колко зле звучеше... Въпреки това ръката доста беше паднала, заради комбинираната сила на Гуцин и флейтата. Въпреки, че звучеше ужасно, важното е че работеше.

Веднага след последното ехо на Гуцин, вратата на минши се отвори и вътре влезе светлина. Най-вероятно камбаните бяха спрели да бият. Всички ученици заобиколили минши влязоха викайки:

-Хангуан-джун!

Лан УангДзи спря вибрациите на струните на Гуцин с ръка и отиде до Лан ЦиЖен, за да провери пулса. Хората скоро се успокоиха. По-възрастните започнаха да лекуват наранените. Докато използваха игли и лекове, друга групичка донесе огромна камбана, за да хванат ръката в нея. Всички изпълняваха стриктно, шушукайки си, за да не шумят.

-Хангуан-дзун- притесниха се няколко - Нито елексири, нито акупунктура работят. Какво да правим?

С три пръста още на кръста на Лан ЦиЖен, Лан УангДзи остана тих. Лан ЦиЖен беше провел поне осемстотин, ако не и хиляда церемонии за призоваване на души преди. Много от тях включваха и лоши души. Виждайки, че е наранен от енергията, беше очевидно, че енергията в ръката беше прекалено силна.

Уей Усиен прибра бамбуковата флейта зад гърба си и клекна зад бронзовата камбана, нежно докосвайки написаното върху нея. Докато размишляваше, изведнъж видя лицето на Лан СъДжуи.

-Какво има?

Лан СъДжуи вече знаеше, че не е обикновен човек. След като се размисли тихо му каза:

-Чувствам се малко виновен.

-Виновен за какво? - попита Уей Усиен.

-Ръката дойде за нас.

-Откъде знаеш? - усмихна се Уей Усиен.

-Флаговете за привличане на души от различни нива се рисуват по различен начин и имат различна сила. Флаговете за привличане, които нарисувахме в село Мо, бяха само двеста и петдесет метра в радиус. Тази призрачна ръка имаше силни убийствени намерения, хеанейки се с човешки плът и кости. Ако в началото е била в такъв радиус с това ниво, село Мо щеше да е река от кръв отдавна. След каро бяха пристигнали... Значи трябваше нарочно да е била поставена там тогава от някого с лоши намерения.

-Много добър анализ - отговори му Уей Усиен.

-А за живптите в село Мо, ние... Пак трябва да сме отговорни - снижи глава Лан СъДжуи. Все пак забъркахме и Лан ЦиЖен и другите.

-Не трябва вие да поемате отговорността - отговори му след момент на мълчание Уей Усиен - Човекът, който я е изпратил трябва да е. На света има някои кеча които са извън контрола ни.

От другата страна Лан УангДзи свали ръката си.

-Хангуан-джун, как е? - побързаха да го питат.

-Проследете я до източника - отговори Лан УангДзи.

-Вярно е, ако проследим до източника - потвърди Уей Усиен - ще намерим целия труп, ще разберем кой е и ще намерим начин да го спасим.

Въпреки, че Лан ДзинИ вече знаеше, че той определено не е лунатик, не можеше да не го изкритикува:

-Караш го да звучи лесно. Призоваването на душата не проработи и настана хаос. Как можем да го намерим?

-Северозапад - заяви Лан УангДзи.

-Северозапад? - зачуди се Лан СъДжуи - Хангуан-джун, защо северозапад?

-Не видяхте ли вече? - попита Уей Усиен.

-Да видим какво? Кого? Кой показа? Хангуан-дзунне е - обърка се Лан ДзинИ.

-То.

Хората осъзнаха, че беше посочил ръката.

Ръката сочеше в една посока. Ако някой я преместеше, отново се обръщаше. Никой не беше виждал такова нещо преди и бяха шокирани.

-То... Какво? Какво сочи? - заекна Лан ДзинИ.

-Към какво може да сочи? - отговори му Уей Усиен - Или другите части на трупа или убиецът.

Чувайки това, момчетата които стояха в тази посока бързо се отдръпнаха.

-Грижете се добре за чичо - изправи се Лан УангДзи, хвърляйки им поглед.

-Добре - кимбаха няколко. - Ще пътувате ли долу в планината?

Лан УангДзи кимна леко. Уей Усиен се премести зад него и се развесели.

-Да, да, да, можем най-после да отидем заедно в планината!

Всички изглеждаха сякаш не могат да гледат повече. Израженията на по-възрастните бяха страшни, но няколко от момчетата вече бяха свикнали. Лицето на Лан ЦиЖен пак потрепна, докато лежеше в безсъзнание на пода. Учениците си помислиха, че ако кажеше още нещо, господин Лан щеше да се събуди от яд.

Бележки на преводача:
Мингши: буквално "стая на мрака/злото".
Кикяо: седем отвора на главата - очи, нос, уши, уста.