Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 12 - Изисканост - 2

Жигът привлече вниманието на Уей Усиен, карайки го да се усъмни. Не можеше дори да обърне внимание на лицето на човека, а дишането му се накъса. Изведнъж бяла светлина премина пред лицето му, сякаш сняг беше паднал пред него. Бързо след това синият поглед на меч разкъса снега, носейки му вледеняващ вятър.

Кой не знаеше, че това беше известния меч на Хангуан-дзун– Бичен? По-дяволите, това беше Лан УангДзи!

Уей Усиен беше добър в бягането и избягването на мечовете. С претъркулване по земята, той избегна меча. Дори имаше време да издърпа листо от косата си, когато изтича извън студения извор. Бягаше като муха без глава и се блъсна в няколко човека, който отиваха на пост. Хванаха го и му се скараха:

-От какво бягаш? Бягането е забранено в Облачни вдлъбнатини!

Уей Усиен видя, че това беше Лан ДзинИ и другите бяха стреснати, мислейки си че този път ще го изгонят. Той се защити:

-Нищо не видях! Нищо не видях! Определено не съм тук да зяпам как Хангуан-дзунсе къпе!

Младежите бяха шокирани. Без значение къде беше Хангуан-дзунбеше нещо, на което да се възхищаваш, особено измежду младежите в клана. Той беше близо до извора, за да гледа как Хангуан-дзунсе къпе! Само мислейки за това, беше престъпление, което не можеше да бъде простено.

-Какво? – Лан СъДжуи беше изплашен до степен в която дори гласът му се промени – ХанГуан-Джун? Хангуан-дзуне вътре?

-Проклет скъсан ръкав! – скара му се Лан ДзинИ, ядосано – Д-д-да не би, т-т-той да е някого, когото можеш да зяпаш?

-Не видях и малка част от това как Хангуан-дзунизглежда без дрехи! – Уей Усиен удари желязото, докато още беше топло.

-Тогава какво правиш тук? – ядоса се Лан ДзинИ – Погледни се!

-Не бъди толкова шумен...- Уей Усиен зарови лице в ръцете си – Шумът е забранен в Облачни вдлъбнатини.

Чул кавгата, Лан УангДзи излезе иззад тях, зад слоеве трева и с пусната коса, носещ бялата си роба. Разговорът още не беше приключил, а той вече беше напълно облечен. Бичен беше в ръката му. Младежите побързаха да го поздравят, а Лан ДзинИ заговори:

-ХанГуан-Джун, Мо СюанЮ е ужасен. Доведохте го, нищо че видяхте как се държи в село Мо...

Уей Усиен си помисли, че този път определено, без всякакви съмнения ще бъде изхвърлен, но Лан УангДзи само го погледна. След минута прибра Бичен и заговори:

-Свободни сте.

Бяха няколко думи, но достатъчно силни, за да покажат, че няма друг избор. Тълпата се разпръсна веднага, а Лан УангДзи хвана Уей Усиен за яката и го завлече в стаята си. В предния му живот двамата бяха с еднакъв ръст, някак тънки и високи. Уей Усиен беше само малко по-дребен от Лан УангДзи. Когато стояха един до друг, разликата почти не се забелязваше, но откакто се събуди в чуждо тяло, беше по-нисък от Лан УангДзи. Докато го беше хванал за ръцете, дори не можеше да се бори с него. Уей Усиен искаше да извика, но Лан УангДзи му отговори със студен тон:

-Тези които издават шум, ще бъдат заглушени.

Щеше да хареса да бъде изхвърлен от планината, но не искаше да бъде заглушен. Уей Усиен не разбираше изобщо – откога кланът Лан толерираше нещо толкова безсрамно като да надничат най-добрите култиватори как се къпят?

Лан УангДзи го заведе в Дзинши, влизайки направо във вътрешната стая го хвърли на леглото. Уей Усиен изсъска от болка. Не можеше да се изправи за момент. Искаше му се да помрънка флиртуващо, така че да го намрази. Когато вдигна глава, видя как Лан УангДзи го гледаше командващо.

Беше свикнал да вижда Лан УангДзи с лентата за глава, дълга коса, поставена прилежно, но никога не го беше виждал по този начин, със спусната коса и тънки дрехи. Уей Усиен не се сдържа и продължи да го зяпа. След като беше хвърлен на леглото, Уей Усиен забеляза жига.

След като го видя, вниманието му беше привлечено отново.

Когато не беше още Илин Патриархът, той също имаше такъв жиг на тялото си.

Жигът на тялото на Лан УангДзи беше абсолютно същият, като този на тялото от предишния му живот, затова се изненада.

Освен него и тридесет и няколкото белези от дисциплиниращия камшик също бяха изненадващи.

Лан УангДзи беше известен от ранна възраст. С доброто си поведение, беше станал един от най-известните култиватори, с които Гусу Лан кланът се гордееше. Всяка дума и всяко действие от негова страна, бяха примери за отличност. Каква непростима грешка беше направил, за да бъде наказан така?

Тридесет и няколкото удара от камшика можеха да го убият. Следите никога не изчезваха, за да можеш да помниш грешките цял живот и да не ги повтаряш.

Проследявайки погледа му, Лан УангДзи сведе поглед. Издърпа яката си и покри жига, превръщайки се в Хангуан-дзунотново. В същия момент се чу дълбокият звън на камбана в далечината.

Стриктните правила на клана, включваха прецизно разписание за спане от девет вечерта до пет сутринта. Камбаната беше напомняне за това. Лан УангДзи слуша внимателно и каза на Уей Усиен:

-Ще спиш тук.

Без да дава на Уей Усиен шанс да отговори, кой отиде в друга част на Дзингши, оставяйки Уей Усиен сам на леглото.

Съмняваше се, че Лан УангДзи го беше познал, но без съмнение нямаше причина и смисъл. Да пожертваш тялото си беше забранена практика и не много хора знаеха за нея. Свитъците преминали през поколенията не бяха цели, затова все по-малко и по-малко хора вярваха в тях. Лан УангДзи нямаше как да го познае само по лошото му свирене на флейта.

Той се запита за връзката си с Лан УангДзи в предния си живот. Въпреки, че бяха учили заедно и се бяха били рамо до рамо, това време беше отминало. Лан УангДзи беше от клана Лан, което означаваше, че трябваше да бъде справедлив. Уей Усиен си помисли, че връзката им не беше напълно лоша, но не беше и добра. Шансовете бяха Лан УангДзи да е на същото мнение като другите. След като Уей Усиен предаде клана Дзиян и стана Илин патриархът, имаше няколко диспута в клана Лан, особено няколко месеца преди смъртта му. Ако Лан УангДзи знаеше, че това е Уей Усиен, вече щяха да се бият.

Не беше сигурен как да действа – в миналото, без значение какво правеше, Лан УангДзи не толерираше нищо, но сега въпреки, че беше използвал скритите си в ръкава козове, Лан УангДзи все още го търпеше. Трябваше ли да го поздрави за прогреса?

След като зяпаше в една точка известно време, Уей Усиен се обърна и стана от леглото. Отиде в другата стая.

Лан УангДзи лежеше на страна, очевидно вече спеше. Без да шуми, Уей Усиен го приближи.

Още не се беше предал, надявайки се, че ще вземе един жад. Но, когато протегна ръка, дългите мигли на Лан УангДзи потрепнаха и той отвори очи.

Уей Усиен реагира бързо и се хвърли на леглото.

Спомняше си как Лан УангДзи не харесваше физически контакт с други хора. В миналото само един допир, беше достатъчен, за да бъде изхвърлен. Ако дори сега не се противеше, това значи не беше Лан УангДзи.

Цялото тяло на Уей Усиен беше над Лан УангДзи, краката му разтворени, коленичил около кръста му. Ръцете му бяха подпрени около главата на Лан УангДзи. Приближи се още повече към него. И още повече. В един момент Уей Усиен се затрудни да диша, тогава Лан УангДзи отвори уста.

-Стани.

-Не – отвърна решително Уей Усиен.

Две бледи очи се взряха е Уей Усиен.

-Стани.

-Не – заговори Уей Усиен. – Ако ми позволи да спя тук, трябваше да знаеш, че ще стане нещо такова.

-Сигурен ли си, че го искаш?

По някаква причина Уей Усиен, се замисли сериозно над въпроса. Когато щеше да се усмихне, усети болка в кръста и краката му поддадоха. Падна върху тялото на Лан УангДзи. Полуусмивката му застина на лицето. Главата му беше на дясната страна на гърдите на Лан УангДзи и не можеше да помръдне.

Гласът на Лан УангДзи дойде до ухото му, дълбок и нисък. Гръдния му кош вибриращ при всяка дума.

-Тогава стой така цяла нощ.

Уей Усиен не очакваше такова развитие на ситуацията. Размърда се, опитвайки да стане, но все още не можеше да се вдигне. Само попадна в тази конфузна ситуация. Това същия Лан Джан ли беше? Лан УангДзи се вдигна и духа на Уей Усиен също, мислейки си че най-после се е отказал. Но Лан УангДзи само махна с ръка.

Светлините угаснаха.