Живот след Отмъщението 🔞

Крум - Пета глава

Крум

-Умен си, но не колкото мен "синко". - подигравателното му изказване ме ядоса и с риск да получа куршум в главата се обръщам с лице към "Дявола".

-Каква изненада "татко". - устните ми се разтегнаха в арогантна усмивка, а белега трепна пред погледа му. Когато ме застреля преди двадесет и една години се опита да ме обезобрази като първо започна с устните след това слезе надолу към гърдите и корема и преди да стигне на друго място, неочаквано зад нас се появи полиция и той избяга. Остави ме разкървавен и борещ се за живота си.

-Сделката приключи ли? - попита Асен.

-Чакахме теб. - отговори Михайлович.

Пистолета продължава да ме притиска в тила, но като по часовник се чуват сирени не далеч от тук и Михайлович грабва черната чанта. Преди да тръгне, куршум се забива в рамото му, а аз се завъртях и с едно движение взех оръжието на мъжът зад мен.

Пръста ми натисна спусъка и главата му отхвръкна назад. Прицелих се към Асен и преди да стрелям се скри и излезе от склада. Оставям близнаците да се оправят с Михайлович и охраната му, а аз бягам след мъжът, който отне единственото хубаво нещо в живота ми. Моята майка. Изръмжах, когато се качи в стар автомобил, но съм по-бърз и отварям задната врата в движение.

Навеждам глава за да избегна куршума, който счупи стъклото, а парчета ме обсипаха като дъжд върху гърба ми. Изправям се и слагам ръката си на гърлото му. Той натиска педала на спирачката, докато се бори да диша, но внезапно автомобила скочи и след секунда попадаме в Боянското езеро.

Пускам го и лягам на седалките. Игнорирам болката, която връхлита като пътен влак през тялото ми и ритам с крак вратата зад мен. Влизам във водата,оглеждайки се за Асен. Виждам го на около двадесет метра ,мокър и куцащ с единият крак.

Малка усмивка се появи на лицето ми докато плувам към него. Излизам от водата и изкарвам ножа от колана ,насочвайки го към гърба му. Той пада по лице като едновременно  сумти и пъшка.

-Е, "татко" време е да се срещнеш с Ада.- рязко издърпвам ножа, а обилна кръв бликна от раната, но преди да го обърна с лице, падам на колене заради куршума в бедрото ми. След секунди последваха няколко удара по тялото и главата и скоро изпадам в безсъзнание.

........................................................

Бавно се изправям, спомняйки си за срещата ми с Асен. Бях близо да си отмъстя. Жадувах за този момент,но всичко отиде по дяволите.