Живот след Отмъщението 🔞

Крум - Двадесет и трета глава

Крум

Мараша е квартал в Пловдив, намиращ се на южния бряг на река Марица.  Според информацията, която ми даде отдела, от историческа гледна точка, редом с Трихълмието*, това е най-знаменателната градска зона на Пловдив.

*Трихълмието-Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, известни още като Трихълмието, и заема площ от 35 km². Той е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и българското възраждане. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив.

Тук се намира еврейската махала "Ортамизар" като еврейските фамилии обитават в близост и северозападно от Градската градина,където по-късно е изградена и Пловдивската синагога. Преди половин час кацнахме със самолета и сега се насочваме към мястото. Нямам представа какво търсим, но трябва да действаме колкото се може по-бързо за да не я изгубим.

Момчил е до мен и държи в ръцете си снайпера, а около кръста има колан с пистолет "Глок" и три ножа. Готов за действие.
Всички наблюдаваме пътя и търсим някакъв знак, който да ни отведе до Асен, но засега без успех. Имам чувството, че търсим игла в купа сено.

-Галин, обади ли се? - попитах аз, докато гледам през тъмният прозорец.

-Преди малко ми изпрати съобщение, че Моника го е излъгала и се опита да избяга, но.. -вдигна поглед към огледалото за задно виждане, повдигайки вежда. Извръщам поглед и се засмивам, разбирайки какво иска да ми каже. Тя си е помислила, че може да си играе с него, но той е по-гаден и от дявола. Сигурен съм, че в момента я е завързал за първото нещо, което е видял и ръмжи в лицето ѝ като мечка, готова да я захапе. Само е разбудила онази негова страна, от която аз и брат му усърдно се опитваме да избягваме.

-Дано да е жива. - казвам аз, а след секунда Георги гръмко се изсмя. - Спри! - той наби спирачки, оглеждайки се във всички посоки, но Момчил веднага видя това, което ми направи впечатление.

В далечината бяга полуголо момиче, а след нея се движи автомобил, който я заобикаля. След малко от прозореца се показва една ръка с насочен пистолет. Момичето падна по лице, а аз отварям вратата и тичам, изваждайки едновременно мачетето и "Макаров".