Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Епилог

Моника

След три години

- Моника Вълева! - извика ректора на университета. Всички ръкопляскат,а отзад чувам силните викове на близнаците Савицки. Изправям се от стола и поглеждам към тях с широка усмивка на лице ,докато намествам шапката и вървя към подиума. Стискам ръката на ректора,а той ми връчва мечтаната диплома. Прегръщам я,сякаш е малко бебе и му благодаря както и на няколко преподавателя зад него.

Тогата се развява около мен с всяка крачка a аз не спирам да се усмихвам,щастлива от момента. Слизам по стъпалата и преди да стъпя на земята Галин ме взема в ръцете си, въртейки ме в кръг. Едновременно се смея и пищя като го хващам за раменете,наслаждавайки се на радостта му.

- Честито, малка мръснице.- прошепна в ухото ми, а аз го удрям по гърдите за да спре да ме нарича така. Брат ми се приближава със София и малкия Калоян. Той се извива в ръцете му и след малко го пуска за да притича към мен,викайки с детското си гласче. Избутвам Галин и разтварям ръце за да го посрещна. Калоян скача,крещейки по най-смешния начин името ми.

- Моиин! Моиин!- засмивам се и го поправям.

- Мони!

- Моиин!

- Толкова си сладък.- разрошвам косата му и вдигам поглед към брат ми и София.

- Честито,миличка! Толкова се радвам за теб.- снаха ми взе Калоян и ме прегръща до колкото може.

- Ела тук!- дълбокия глас на брат ми дойде до мен.- Честито! Подаръка ще ти го покаже Галин.- отдръпвам се ,видимо изненадана от чутото. Изрично им казах,че не искам подаръци. Моят подарък е до мен. Поглеждам към Галин,който в този се опитва да успокои брат си. Отново е ядосан на Камелия. - Хайде,нека да те снимам.- кимам с глава,а той изкарва от чантата малката камера на Галин. На мига пребледнях,когато я включва и след секунди виждам рязката промяна по лицето му. Усещам присъствието на Галин зад себе си,а брат ми не спира да го гледа с най-кръвнишкия поглед,на който е способен.- Какво е това,мамка му?!- правя няколко крачки назад,бутайки Галин. -

- Круме,какво има?- тя погледна към камерата и след секунда избухна в силен смях. Калоян също се засмя,макар да не знае защо майка му се хили. - Това е много добро. Искаш ли и ние да се снимаме докато ...Ъ-ъ...не мога да го кажа пред детето. - на нея ѝ е смешно,но на мен не. Имам чувството,че скоро ще избухне и ще настъпи толкова силна буря,от която ще разтърси земята с гнева си. - Снимай я! Какво чакаш?-