Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Тридесет и пета глава

Георги

Нито един от нас тримата няма план за действие. "Черепа" смело върви напред,въртейки мачетето между пръстите си,а брат ми го следва като куче пазач,правейки същото ,но с бокса. В гръб изглежда като един нормален мъж,но отпред е кърваво бедствие. Хората на улицата се плашат от него и всеки се отдалечава на поне два-три метра.

Бързо ги подминавам и директно с ритник отварям вратата на студиото. Вътре има няколко души и татуиста,който в момента драска върху гърба на някакво момиче.

- Ти ли си собственика? - попитах аз,вадейки ножа за да го хвърля към рамото му. Право в целта. Даже не успя да реагира. Той изпъшка,а жените изпищяха и бързо излязоха от студиото. Само един остана. Може би сбърках с преценката и той да е собственика.

- Не! По дяволите! Беше ли нужно?

- Млъкни и стига си хленчил.- удрям го с юмрук по лицето след това изкарвам ножа за да го почистя в блузата му. Той извика и постави ръката си там. - Къде е? - вече губя търпение. Искам отново да го ударя,но такъв удар ,от който да умре на място.

- Аз съм! - Крум погледна към мъжа,който се обади и не беше изминала и секунда,когато го хвана за гърлото и го вдигна на няколко сантиметра над земята. Започна да се гърчи,молейки се за въздух.

- Започни да говориш...къде е скривалището на Смирноф? - Крум наклони глава на една страна,гледайки го как с всяка изминала секунда лицето му почервенява. След малко го пусна за да се строполи на земята и шумно да се закашля.

- Нямам представа за какво говориш. - грешен отговор,от който ще има последствия. По-добре Крум ,отколкото Галин.

- Говори,мамка ти! Говори! - когато видя Галин с кръвта по лицето и тялото ,мъжът буквално се сви. - Чакам,нищожество. Къде е Смирноф? - вдигна го от земята и с шиповете на бокса започна да реже ухото му. Извръщам поглед,когато започна да крещи,а изражението на Галин е безразлично. Не е на себе си. Другата му самоличност го кара да бъде такъв. За Моника ще направи всичко. Ще убие всеки и точно това ни показва. - Говори!!!

- Бившата....Профсъюзна школа. - заекна той,натискайки с ръка кървавото си ухо.

- Не беше трудно. - каза Галин и излезе от студиото,затръшвайки вратата. Крум е с маската ,но кимането,което направи беше знак да тръгваме и да ги оставим. Не би ми се искало да ги оставим живи. Не е в стила му, но откакто Камелия е в живота ми,напълно разбирам защо жените са по-важни. Може да съм по-спокоен от брат си,но това не означава ,че когато пристигнем и видя Теменужката безпомощна за пореден път ,няма да се променя до неузнаваемост. В такива моменти един от нас тримата трябва да мисли трезво и да обмисли ситуацията. Импулсивните действия някой път ни изиграват лоша шега.