Живот след Отмъщението 🔞

Крум - Деветнадесета глава

Крум

Близнаците слизат от самолета, оглеждайки района, а аз и Момчил вървим след тях, бдителни при всяка стъпка. Поглеждам през рамо и виждам София нервно да слиза по стъпалата, приглаждайки дългата си коса.

С Момчил се опитваме да я предпазим от злото, което витае във въздуха като тъмен облак, разпръскващ отрова, но тя е толкова твърдоглава и ината, че опитите ни довеждат до множество въпроси и скандали.

От няколко дена усещам присъствието на Асен и е време да придвижа фигурите. Всяка шахматна фигура има собствен модел на движение. Стратегията в шахмата е ангажирана с оценяването на шахматните позиции и трябва да се вземе под внимание множество фактори като стойността на фигурите върху дъската(полето) , пешечната структура(хората) , безопасността на царицата (София) и контрола върху ключовите полета.

Когато пешката достигне последният си ход, ще я заменя с топа, оръжието, от което никой не може да избяга. Шахмата е игра, наподобяваща живота, който водим, а хората сме онези фигури, движейки се в определен ход, с определена цел и в определен момент.

Викът на Галин ме изтръгна от мислите и реагирам толкова бързо, че София изписка, когато ме видя да бягам към нея. Прикривам я с тялото си и след секунда куршум се забива в рамото ми, съскайки от болката, която ме връхлетя.

-Господи.... Круме...Боже! - тя крещи, но не мърдам от мястото си, усещайки още един куршум да се забива в тялото ми.

Притисна се към мен, плачейки с глас,а аз леко завъртях главата си за да видя брат ѝ да намества снайпера и да пада на земята. Прицелва се в първият, който е пред полезрението му ,след това натисна още няколко пъти спусъка и всички пешки се сгромолясват на земята.

Близнаците бягат към мъж с маска, насочил оръжието си към нас, а аз вдигам София, игнорирайки болката и притичвам към самолета. Движа се в една посока, след секунди я променям за да го объркам, а куршуми летят, забивайки се до краката ми.

Изкачвам стъпалата, взимайки ги по две и я оставям на една от седалките.

-Стой тук и не мърдай! -

-Не! Круме, прострелян си. - кръв навлажнява блузата ми, но не мога сега да мисля за това. Времето е ценно и трябва да я оставя.

-Ще седиш тук! - казвам аз, докато вървя към вратата на самолета. Преди да изляза, хвърлям бърз поглед към София и това, което виждам ме накара да се намръщя. Седи свита на седалката и бавно гали с ръка корема си.