Поредицата "Живот след отмъщението" ще ви поведе по пътя на едно момче загубило майка си до образа на един мафиот,който търси отмъщение. Това ще бъде основната цел,възмездие и начин да се справи със себе си. С помощта на двамата му подчинени ,той ще...
Със силно ръмжене вървя към входа,но усещането някой зад себе си ме кара леко да се завъртя за да хвърля ножа по посока мъжа с маска прикриващо лицето му. Улучвам го в корема,а други трима се приближават. В този момент Камелия пищи и вече ми идва да полудея до неузнаваемост. Изкарвам ножа,който винаги го крия в кубинката и скачам върху единия,прерязвайки гръкляна. Изправям се и замахвам с юмрук след това приклякам за да се предпазя от престоящия удар,който щеше да ме повали на земята. На ръцете на единия има боксове. Подскачам ,правейки кръг за да го разсея,но когато чувам викът на Камелия, поглеждам нагоре за да видя как "Белязания" сваля бикините ѝ.
Изсъсквам и падам на земята,посрещайки два от ударите с бокса. На мига кръв се стече от носа ми. Отблъсквам го и скачам върху него за да забия ножа в ребрата. Той извика,а аз отново го забивам ,но по-нагоре. Мъжът се сгърчи и решавам да го оставя за да отида при моята Теменужка.
Още с влизането ме посрещат серия от куршуми като няколко ме заобикалят,но един успя да се плъзне в тялото ми. Изпъшквам и се скривам. Поставям ръката си над ребрата,виждайки как тениската ми се напоява с кръв. Поклащам глава и леко се показвам за да се натъкна на трима мъже с добра екипировка до стълбището. Точно там ,където искам да отида за да се кача горе. Докато обмислям как да ги поваля,влиза Людмил с окървавено лице. Когато ме видя се закова на място и бързо се скри.
- Не изглеждаш добре. - изтъкна той.
- И ти също. Не очаквах толкова силна засада. - кимна с глава,подавайки ми пистолета си. Не харесвам пистолети. Предпочитам да убивам жертвите си с ножове.
- Очаквали са ни. Смирноф е коварен тип. Не един път съм имал честта да се сблъскам с неговите хора. Подбира добре обучени мъже. - съгласен съм. Знаят как да замахнат и как да стрелят.
- Не мога да чакам. Камелия е горе и, ако не я изкарам до пет минути, не знам в какво ще се превърна. - не чакам отговора му,а се претърколвам няколко пъти за да се приближа колкото се може повече,докато изстрелвам един след друго три куршума. Двама ги повалям,а третия стреля към мен. Скривам се в една дупка в стената и изсъсквам от куршума,който се заби в рамото ми. Чувам как Людмил стреля към него и след секунди настана гробна тишина.
- Ти си луд. Защо излезе така? - избърсва лицето си с ръкава на блузата. Не ме познава достатъчно,че да знае в какви по-лоши ситуации сме попадали с брат ми. Двата куршума в тялото ми са нищо,в сравнение със задачите,на които ни е подлагал Крум. В момента усещам леко убождане,болка никаква.
- Това ми е работата. - не се бавя,а директно се насочвам към стълбището.
- От теб капе кръв. - В момента е важна само Камелия,а не кръвта,която капе от мен. - Георги...
- Спри! Не ме интересува. Опитвам се да се добера до Камелия,а ти ...- млъквам,когато виждам баща ми да влиза в една от стаите. Стискам ножа и пистолета и бавно се приближавам. - Ще се оправя. - поглеждам през рамо към Людмил. Той кимна с глава и се насочи съм другия край на коридора. След малко се чуват няколко куршума зад мен,но не спирам. Целта ми е друга.
- Георги...- произнасянето на името ми ме накара да взема последните три-четири метра с бързи крачки и да се закова на място. Камелия ридае и е чисто гола , а "Белязания" докосва кожата ѝ с пистолета в ръката си. Тя поклаща глава и поглежда някъде зад мен. Леко се завъртях за да видя брат ми на колене с вързани ръце ,а баща ни е вкарал дулото на пистолета си в устата му.
- Кой е по-важен? Тя или той? - попита "Белязания"и на мига пред очите ми се появи един спомен от детството.
- Галине,добре ли си? - падам на колене пред брат си. Той отново е прострелян и то за залък хляб.
- Вземи го и ме остави сам. -отваря дланта си, а аз бързо поклащам глава. Не ме интересува храната,която е откраднал, а самият той. Ако умре и аз ще умра с него. - Защо? Махай се! Избери спокойния живот,а не толкова слаб брат като мен. - Не е слаб,а момче на четиринадесет години,борещ се с изпитанията,на които ни подлага съдбата.
- Винаги ще избера теб. Запомни тези думи. Каквото и да се случи,ще избера теб!
Връщам се в реалността ,а думите,които изрекох са обещанието ми към Галин.Свеждам глава и затварям очи,продължавайки да чувам плачът на Камелия. По този начин показва болката си и само избора,който трябва да направя ще е решаващ за всеки един от нас.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
