Живот след Отмъщението 🔞

Крум - Четиридесет и трета глава

Крум

Вече съм в Рим и е време да върна София в живота си. От камерите на летището знам,че е тук и чака полета си за Будапеща. Поглеждам към часовника на ръката си и разбирам,че съм закъснял с петнадесет минути и скоро самолета ще излети. С тежки стъпки вървя към гишето и когато поисках да платя резервирания си билет, касиерката се оправдава с правилата на компанията. Ръмжа насреща ѝ,губейки и малкото търпение,което имам и без да обръщам внимание на виковете ѝ,че ще извика охраната, вървя към самолета.

Изваждам пистолета от сакото и го насочвам към двамата мъже,които препречват пътя ми.

-Indietro!(Отдръпнете се!)

-Signore!...(Господине....)-стрелям до главата му,не оставяйки да довърши и от уплаха двамата се отдръпват,съобщавайки на охраната,че съм бил опасен. Засмивам се на тъпото им описание. И представа нямат колко съм опасен. Излизам навън, вдишвайки от студения въздух и бягам към стъпалата,прикачени за пътниците. Изкачвам ги и на входа ме посреща ядосана стюардеса.Избутвам я,игнорирайки думите ѝ и се оглеждам за София. Когато я виждам да седи до мъж,който не спира да ѝ се усмихва и буквално полудява.

-Слизайте от самолета! Веднага!- крещя аз,насочвайки пистолета във всички посоки. Жените започват да викат,а мъжете се изнизват ,заобикаляйки ме. София ме гледа така,сякаш съм побъркан като е скръстила ръце под гърдите и гримасничи.

-Ти нормален ли си?-размахва ръка до главата си. Сега ще види колко съм нормален,но преди да ѝ покажа се насочвам към предната част на самолета,инструктирайки пилота да излита,в противен случай ще го убия. След секунди двигателите са включени,готови за излитане.-Махни проклетата маска. - Самолета се задвижи и решавам да седна до нея,сваляйки маската и ръкавиците.- Беше ли нужно да гониш всички хора?

-Кой беше този?-тя изпуфтя и се завъртя за да ми обърне гръб. -Отговори!-

-Гледай си работата.- Тц! Броя до десет за да се успокоя,но и това не помага. Тя е страшно вбесяваща.

-Така ли?- не ме удостоява с отговор за това откопчавам панталона си и изкарвам полуеректиралия си пенис. -Нещо друго,принцесо София?- изпомпвам го няколко пъти ,а тя се обръща с лице към мен ,видимо изненадана.

-Круме,какво правиш?-огледа се във всички посоки,а не разбира,че няма никого и вече сме във въздуха.