Поредицата "Живот след отмъщението" ще ви поведе по пътя на едно момче загубило майка си до образа на един мафиот,който търси отмъщение. Това ще бъде основната цел,възмездие и начин да се справи със себе си. С помощта на двамата му подчинени ,той ще...
Поглеждам часовника на ръката си и силно изръмжах към Крум, показвайки му,че трябва да свършим възможно най-бързо. Днес изписват Камелия и да бъда в проклетата зала е като наказание.
- Престани! - отвърна той, оправяйки вратовръзката си. Напоследък съм адски изнервен. Надявам се да е заради разговора,който предстои с Теменужката, както и нейното решение. - На предното събрание не научихме абсолютно нищо, но сега трябва да ни насочи към правилната посока.
- Просто ме остави аз да преценя кое е копелето.- съдията продължава да се крие,а Наков е в затишие. Имам чувството,че знаят какво намисляме.
- В момента не си в кондиция. - завъртам очи от раздразнение.
- Пусни ме да отида до апартамента на Румен. - поклаща глава.
- Пуснах му съобщение. Трябва да дойде.- тези бавни действия ме побъркват. Опитва се да бъде предвидим, а преди не действаше така. Не знам какво да си мисля. Даваме им много свободно време,а врага може всеки момент да ни удари. - А и каза,че онзи мъж в студиото ти е бил познат. - Крум наперено върви към залата,а аз отново поглеждам часовника си. Имам един час. - Искам да ми дадеш някакъв знак, ако разбереш нещо. Ясно?! - кимам с глава за съгласие.
- Добър ден,господа! - поздрави Черепа всички седящи пред стъклената маса. Отвръщат на поздрава и веднага забелязвам нервното състояние на съдията. Дошъл е. Това е добре. Трябва да се съсредоточа. Всички са тук. Заставам до Крум и поглеждам към Румен,който в този момент преглъща от месото в чинията. Наков е в обичайното си състояние. Със скъп костюм,изключително сериозен и както винаги охраната е зад него. Някакви глупаци,които не знаят какво означава да охраняват шефа си. - Волкови...- обърна се към братята. - Имахте предложение за нов клиент. - Разговорът започна ,а аз с подозрение поглеждам към Румен и Наков. Усещам,че нещо ще се случи,затова решавам да заобиколя масата с много бавни крачки. - Това е добре. Кога може да направим среща с тях? - Крум продължава да върти сделките си.
- Круме,кажи на хрътката си да престане да ръмжи! - спирам насред крачка и поставям ръцете си на най-близкия стол.
- Какъв е проблема? - попита Черепа и отпи от уискито.
- Не мога да се съсредоточа .- По- голям глупак от този няма. Или се опитва да изпита търпението ми или е напълно сериозен в думите си. Но поне едно нещо разбрах. Не е онзи от студиото. Крум прави знак ,за който знам,че очаква да му кажа дали е той. Поклащам глава и продължавам да правя бавни крачки,минавайки през всеки един.
- Другият е още по-зле. - добави съдията.
- Какво каза? - озъбвам се.
- Тишина! Не сме дошли тук за да се заяждаме. Затворете си устата. Когато реша,че можете да говорите ,ще ви уведомя.Разбрахте ли? - Черепа се изправи от стола,видимо ядосан, но аз трябва да го накарам да говори за да разбера дали е той.
- Имаш предвид брат ми ли? - попитах аз,вървейки към него с вече нож в ръка. Той скочи от мястото си и вдигна ръце. Късно е да се предава. Събуди звяра в мен.
- Не,нищо нямах на предвид.
- Георги! - Крум предупредително изрече името ми,но сега имам друга цел. Ще хвана копелето натясно. Бутам го към стената и вдигам ръката му за да направя лек разрез между пръстите. Той извика от болка.
- Не чух какво каза? Давай отворко. - поглеждам часовника. - Имаш пет минути да споделиш пред всички какво имаше на предвид.
- Не! Обърках се.- плеснах го по бузата за да спре да реве и да говори нормално.- Не говорих за брат ти. - Той е. Същият глас.
- Кой беше с теб в студиото,глупако?- шептя в ухото му,натискайки ножа в ребрата.
- Не знам за какво говориш. - започна да се тресе,а по челото му изби силна пот.- Задушавам се. Аз.....- оглеждам почервенялото му лице и се чудя какво става.
- Георги,отдръпни се! - нареди Крум. Този път не възразих. Лицето му вече посиня,а от устата му излезе пяна.
- Той е. - казвам на Крум,когато застана до мен. - Притиснах го за да ми каже нещо повече,но изведнъж почервеня. -Съдията падна на колене,хвана се за гърлото и след малко се сгромоляса по лице,умирайки на място. Зад нас се чуват възмущения.
- Вълев,какво става? - Командир Беляев се приближи към нас.
- Аз тръгвам. Имам работа . - с безразличие каза Наков,сякаш току-що не умря член от Съвета. Какво става,по дяволите? Крум ме стисна за ръката, дърпайки ме далеч от всички.
- Със сигурност е натровен. Някой от тук го е направил. - извърна поглед от мен за малко след това отново ме погледна. - Проследи го. Ако Румен е бил човека в студиото,остава само Наков. - кимам с глава,прибирайки ножа отново в джоба на дънките. Правя две крачки и се сещам,че след половин час трябва да взема Камелия. - Какво?!
- Камелия....
- Ще кажа на София и Моника да я вземат. Бързо. Губиш време.
Ups! Tento obrázek porušuje naše pokyny k obsahu. Před publikováním ho, prosím, buď odstraň, nebo nahraď jiným.
