Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Двадесет и седма глава

Крум

Вбесен хвърлям всичко,което попадне пред полезрението ми. Малкото лайненце я хвана и вече е късно да спра "Черепа" от мисли за кървави действия.

-Круме,какво става?- попита София и притисна гърдите си към гърба ми, успокоявайки Черепа, но не до толкова,че да забравя къде е Моника. В ръцете на най-гадното копеле. - Говори с мен. - поемам си въздух и хващам ръката ѝ за да я издърпам пред себе си.

-Онова мекотело е хванал Моника и иска да се срещнем.- София се отдръпна и извика.

-Не! Няма да ходиш. - обръщам ѝ гръб и се боря отново със себе си да не отида и в другата стая за да разхвърля всичко за секунди. -Круме,чакаш син. - силно стискам очи.- Той ще има нужда от баща.

-Ти не разбираш. Тя е единствената,която ми остана. - дойде пред мен и взе ръцете ми в своите.

-Разбирам те,но този живот,който водиш те застрашава. Искам да се отдръпнеш и да бъдем щастливи. - постави ръката ми на леко изпъкналия ѝ корем.- заедно. - стискам зъби и преди да отворя уста за да ѝ кажа,че ще направя всичко възможно да бъдат в безопасност,телефона ми извибрира в джоба на дънките ми.

-Да!- отговарям аз без да видя кой ме търси.

-Батко!- Моника ридае,а аз с бързи крачки отивам към всекидневната. -Галин....- не може да си поеме въздух.

-Моника,какво се е случило?- ръмжа аз ,а зад мен усещам присъствието на Георги.

-Не е добре. Пътуваме за болницата.- прокарвам грубо длан през лицето и си мисля,че ако разбере брат му къде е Галин ще се побърка на мига.

-Успокой се и ми обясни.- толкова шумно плаче,че заглушава сирените на линейката.

-Галин ?!- попита Георги и след малко се появи пред мен с каменно изражение.

-Някакъв син джип блъсна Димчо и.....- решавам да я пусна на високоговорител.- След това простреляха Галин...- Георги замръзна, но беше за секунда,в която обмисли какво ни съобщава.

-Кажи ми как изглеждаше джипа?- попитах аз докато наблюдавам как Георги опустошава всекидневната като преобърна дивана и с рев изкърти вратата. Чувам ахване зад себе си,но правя знак на София да се отдръпне. Когато Георги е в това състояние застрашава всички с действията си.

-Не знам...аз....-замълча за момент за да се успокои.- ...на предния капак имаше змия. - Георги застина на място, а аз се взирам в разярения му поглед. Мамка му! - ....Людмил е в другата линейка и .......- не довърши изречението си,а и нямаше нужда,веднага разбрах какво искаше да ми каже. Стискам силно телефона и от гърлото ми се изтръгва животински рев.