Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Десета глава

Галин

-Трябва да влизам в час.- казва тя и отключва вратата. След като я отвори и пред нея се появиха трима мъже облечени в черно с насочени оръжия към мен,директно падам на пода. Мамка му.  Единия от тях е наемен убиец без пропуск в поръчките. 

Викът на Моника оглуши тихия университет и така привлече внимание от страна на преподавателите. Скривам се до бюрото докато Горанов стреля в моя посока и всеки изстрел е все по-точен от предния. Изкарвам бокса и надниквам за секунда ,виждайки,че го няма до вратата.

Стъпките му са тихи и ако не бях добре обучен досега щях да съм мъртъв. Рязко се изправям и го удрям в корема. Последва удар в лицето като така отмятам главата му настрани,но като чух как изръмжа,показвайки ми колко е ядосан се подготвих за нападение. С едно движение ме закова на бюрото ,удряйки с тежката си ръка. Отвръщам му,но той е непоклатим и усещам кръв да се стича по цялото ми лице.

-Горе ръцете!- извика мъжки глас. Горанов вдига поглед и бавно се отдръпва, дишайки тежко. Изправям се ,но вместо да се обърна към тях директно се насочвам към отворения прозорец и скачам от втория етаж. Претърколвам се и стъпвам на земята,вдигайки глава за да огледам района. На паркинга виждам един съмнителен бус и притичвам към него,избърсвайки с ръкава кръвта по лицето си. Приклекнал го заобикалям ,вслушвайки се за някакъв звук,но вътре няма никого.

След малко полицаите излизат с Горанов със закопчани белезници,водейки го към полицейската кола. Извръщам поглед и оглеждам наоколо за нещо подозрително и след секунди видях раздвижване в края на паркинга. Когато един наемен убиец има подчинени ,те никога няма да го оставят. Тогава задачата отива на заден план, както сега. Колата потегля,а аз бавно пристъпвам към тях ,криейки се между колите.

Изведнъж скачам,когато един джип се опита да ме прегази и от него  слизат двамата му подчинени. Стрелят в моя посока и един от куршумите се заби над плешката ми, а всеки следващ е толкова близо,че ме одраскват по кожата. Стискам зъби и заобикалям няколко коли за да се добера до тях. Удрям единия в тила,а той пада по корем на земята и преди да скоча върху другия ,викът на Моника ме закова на място.

-Галине,бягай! Сложили са ти......- не довърши изречението и притеснен за нея решавам да приключа с втория като взема пистолета от земята и стрелям,поваляйки го на мига. Тръгвам по посока вика ѝ и я откривам вързана на задните седалките. Отвързвам я,а тя плаче с глас,прегръщайки ме. - Целия си в кръв. Боже! Добре ли си?Галине,кажи ми,че си добре.- говори бързо и едва си поема дъх.