Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Двадесет и втора глава

Моника

Взирам се в красивото лице на Галин и с всяка изминала секунда си мисля как може да се превърне в онзи,когото ме изплаши до смърт. Спомена за кървавата нощ ще ме преследва дълго време и за този момент искам да стои далеч от мен.

Ретроспекция

-Георги е в подземието. След минути ще му изтече кръвта.- изхлипа Диана. Поглеждам към Галин и това,което се случи за секунда ме накара да се скрия зад брат си от страх. С две бързи крачки стигна до първия като директно му прекърши врата, а следващия го убива на място, замахвайки към гърлото му. Настана суматоха ,когато се изправи Крум и с мачетето скочи върху двамата стоящи близо до нас. Изписках на пръските кръв,които долетяха до мен,а Галин с рев убива всеки един ,сякаш това е някаква игра. За първи път ме е страх от действията му и нямам представа как ще продължим да живеем заедно. Това състояние на напълно невменяем ме тревожи. Този мъж срещу мен не е моят Галин. Не е човека,в когото съм влюбена.

-Мамо!- извиках аз,когато виждам Дамянов да я отвежда. Тя се опитва да се измъкне от хватката му,но той е непоклатим. - Пусни я! - скачам от леглото,необмисляйки ,че съм напълно гола и това доведе до ревът на Галин и мъжът,който пристъпва към мен беше убит пред очите ми. Слагам ръката на устата си шокирана от внезапния куршум забит в тялото на Галин,а той дори не помръдна,само се завъртя и хвърли кървавия бокс.

Изведнъж ми става лошо от кръвта и бавно правя няколко крачки назад. Главата ми се замайва,а след малко някой ме хвана през кръста и ме повдигна. Когато виждам ,че не е нито брат ми,нито Галин и изкрещях,бунтувайки се в ръцете на непознатия. Излизаме от стаята ,а той бяга по коридора за да стигне до стълбището,но изведнъж рязко падам по дупе на пода. Повдигам коленете си и заравям глава между тях за да не гледам поредното убийство на Галин. Само като чувам звука от чупене на кости силно се закашлях.

-Моника!- дори гласът му не е същия.

-Остави ме! Не ме докосвай!- извиках и пълзя назад,далеч от демона.

-По дяволите! - прокара длан през кървавото си лице. - Страх те е! Но това съм аз....

-Не ,не си! - казвам тихо и за моя радост брат ми дойде и прекъсна разговора,за който не съм готова.

-Облечи я!- Крум нахлузва тениската през главата ми и бавно ме взе в ръцете си,сякаш съм чуплива кукла.