Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Двадесета глава

Галин

Обикалям апартамента като тигър в клетка и отговарям на едни и същи въпроси. "Успокои ли се?"Демона още ли е в теб?" Как да им обясня,че докато не отида там и не ги избия всичките няма да се успокоя.

Второто ми Аз едновременно ръмжи и се озъбва на всеки пред полезрението му и за моя радост се отдръпват,показвайки ми,че не подценяват действията на озверелия Галин. Отново виждам кръв,а по пода обезглавени трупове и всичките са на петнадесетте съветника. Десет са качени един върху друг като кръвта им се изтича,а другите пет залепени за стената без ръце и крака.

-Какво видя?- брат ми дойде пред мен и закри гледката.

-Трупове.- отговарям аз.

-След малко тръгваме и искам да се стегнеш.- сложи ръцете си на раменете ми и приближи лицето си.- Задръж го и когато влезем...- не го оставям да довърши,а тръгвам директно към вратата,стискайки двата бокса между пръстите си.

-Галине,знаеш ли какъв е плана?- извика Крум. Разбира се,че го знам,но отговарям.

-Да! Да вляза вътре и да ги елиминирам. -поглеждам през рамо за да видя реакцията му. От каменното му изражение и потъмнелите очи разбирам,че отново е бесен,но не на мен,а.....

-Направи всичко възможно за да я върнеш.- троснато каза София, слагайки ръцете си на малкия си корем.

-Това вече го говорихме.- изсъска Крум,увивайки колана с кобура около кръста.

-Да,но не получих отговор.-той рязко вдигна поглед и се озъби. - Какво ми се озъбваш? Не трябва ли сега да ви ядосам,че да се превърнете в Галин?-сочи ме с пръст,а Георги се подсмихна. Играе си с огъня,но е хитра като знае,че Крум нищо няма да ѝ направи заради бремеността.

-Ти го изкара животно. - тя повдигна вежди.

-А не беше ли? Толкова луд,но същевременно секси. Целият в кръв с бокса между пръстите. Ох!- всички замръзваме и шокирано се взираме в нея. Едно,две,три,четири и....Крум побесня, хвърляйки мачетето към стената с рев.- Е,вече може да тръгваш.- завърши тя и влезе в стаята с тих кикот. Черепа диша тежко и поглежда към всеки един от нас.

-Толкова не съм се ядосвал колкото сега. Бременните жени не са за търпене.

-Изчакай да вляза в деветия месец.- извика тя за да я чуем.