Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Тридесет и седма глава

Камелия

Неудържимо плача,когато чувам изстрели на етажа. Мъжът зад мен не спира да ме опипва и едва се сдържам да не го ударя, но ако го направя нищо няма да постигна. Пистолетът е в ръката му,а и тежи два пъти повече от мен. Няма база за сравнение. Може да ме убие на мига.

- Толкова хубаво ухаеш,Камелия! - стискам силно очи от неприятните целувки по врата ми и ръката,която слезе надолу за да свали бикините. Георги ,ако ме види така, няма да издържи на гледката. - Ще види каква изненада сме му приготвили. - отдръпвам се,но ме хвана за косата и я стисна ,съскайки в ухото ми. - Стой мирна,любов. Не искаш да те нараня,нали? - вратата се отваря, след малко и тази отсреща. Ахвам,когато виждам Галин на колене със завързани ръце и дуло в устата. Поклащам глава и започвам да му се моля.

- Моля те! Моля те! Не го прави! - злобна усмивка се появи на лицето му,правейки го още по- страшен. - Каквото искаш ще направя,само остави близнаците. - продължавам аз ,но без ефект.

- Толкова ли много го обичаш,че си готова на всичко? Той е животно. Чудовище. - поглеждам го в очите,когато му отговарям.

- Да,готова съм на всичко.

- Значи си глупачка. Мислиш си,че такъв мъж като него може да те заобича?- засмя се. -Братята са егоисти и не знаят какво означава думата любов.

- Не ги познаваш....Георги е....- внезапно той се появи на прага и само като видях кръвта стичаща се по пода и отново заплаках. Едва стои на краката си и за да го ядоса още повече, "Белязания" плъзна пистолета си по кожата ми. Поклащам глава и поглеждам към брат му. Георги разбра,че има нещо зад себе си и бавно се завъртя.

- Кой е по-важен? Тя или той? - това е невъзможен избор и той го знае. Колкото и да искам да избере мен, Георги ще направи всичко за брат си и го разбирам. Макар да не знам дали Деян е жив ,в този случай аз ще избера него. Георги сведе глава и затвори очи. Сигурна съм,че в момента обмисля как да постъпи.
През това време "Белязания" вдигна ръка и опря пистолета в слепоочието ми,чувайки да изщраква предпазителя. Аз също затварям очи и чакам да ме убие. Секундите текат ,а тишината е толкова неприятна в този момент. Не знае човек какво ще се случи,какво решение ще вземе Георги.

Изписквам,когато се отзовавам на земята,а пред насълзените ми очи се разигра зрелище. Георги не е на себе си. Чак очите му се промениха и станаха почти черни. Свивам се на място,когато го виждам как забива ножа в тялото на "Белязания" .Той изпъшка,но бързо се окопити и го удря по лицето с лакът. Отсреща се чуват непрестанни викове,които ме карат да свия коленете си и да скрия част от лицето. В момента братята са в действие и знам,че трябва да не мърдам и да чакам да отмине всичко.
Чувала съм за изблиците на Галин. Когато се промени става неудържим. Не един път София ми е разправяла на какво се е натъквала. Вярвам ѝ и точно това ме плаши. Изпитвам страх не от Георги ,а от брат му.