Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Двадесет и шеста глава

Галин

Влизам в университета със свити ръце в юмруци и разярен поглед. Людмил е до мен и когато видя въпросното момиче, с тежки стъпки я повдигна и я поведе към тоалетната. Тя пищи, бунтувайки се в ръцете му,но той бързо ѝ запушва устата и с един замах отвори вратата. Преди да вляза се оглеждам наоколо в търсене на Моника и приятелката ѝ, но по коридора има няколко момичета,насочвайки се към една от отворените стаи.

-Къде са?- ръмжи Людмил и я стиска за гърлото. Тя плаче и го дращи с ноктите си по ръката.

-Съжалявам! - сълзи текат по бузите ѝ, но търпението на Людмил се изчерпва,виждайки го как почервенява от гняв. Приближи се и изсъска пред лицето ѝ.

-Когато сътрудничиш на врага няма нужда да се извиняваш,безмислено е. Знаеш ли къде ги изпрати? - озъби се и я притисна към стената,задушавайки я.-В Ада.

-Моля ви! Вие не знаете....- едва произнася думите.

-Къде са?- крещи Людмил.

-Преди около две минути излязоха отвън.- хуквам като попарен ,блъскайки вратата и когато излизам отвън забелязвам два автомобила със затъмнени стъкла да излизат от паркинга. Стискам зъби и заобикалям колите ,в търсене на нещо бързо и добро.

-Галине!- извика Людмил, форсирайки до мен с мотор "Kawasaki".

-Откъде го намери?- крещя за да ме чуе докато с бърза скорост излиза от паркинга. Автомобилите се виждат по пътя и след малко той завъртя ръката си като мощния двигател силно изръмжа.

-За няколко секунди убедих шофьора да ми го даде. - изваждам бокса от джоба и не си правя труда да го попитам как го е убедил. Няма нужда. Техния подход е също толкова коварен колкото и нашия с Георги. Направи рязък завой след това намали за да се размине с два автомобила и отново потегли като след секунди сме зад тях.

-Приближи се! - ръмжа до ухото му. Той изпълнява и когато се изравни втория ,изправям се и скачам върху капака. Шофьора направи няколко резки завоя наляво и надясно, а аз се хващам за ъглите на капака докато го вкара в пътя. Чувам женски вик и в същото време Людмил се изравнява с първия ,изкарвайки пистолета от кобура и директно стреля по прозореца на шофьора. Настана суматоха. Колата се приближи към мотора,но Людмил беше по-бърз и намали за да дойде до мен.

-Не са отпред. - извика той. Прокарвам ръката си по капака след това я забивам към прозореца  на пасажерското място. Отново се чува женски вик,а след малко куршуми пробиват капака,уцелвайки ме по бедрото. По дяволите. Второто ми Аз си пробива път през мен и с всяка изминала секунда пред очите ми става кърваво червено. - Галине! - толкова силно пищи алармата в ухото ми,че не го чувам ,когато ме вика. - Галине!- прокарвам отново ръката си ,чупейки още повече прозореца и парчета стъкла се забиват по кожата ми, но обичайното гъделичкане се появи,знак за трансформирания Галин. Пълзя по капака и изведнъж свеждам глава за да хвана нещастника за гърлото,удряйки го в счупения прозорец.