Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Двадесет и пета глава

Галин

Взирам се в проклетата картина и всички мисли се връщат към нощта,в която Моника изрече онези думи. Мислих си,че никога няма да ги чуя,но ето,че дойде и този ден.В главата ми е пълна каша и като бездушния глупак,който съм впрочем не ѝ казах абсолютно нищо. Тя се разплака и излезе от стаята ми толкова бързо,че не успях да реагирам на време. Заключи се в стаята си и вече трети ден е там. Не иска да разговаря с никого ,а и съм сигурен,че ме мрази.

Звънеца иззвъня,карайки ме да откъсна поглед от съвършената картина и да пристъпя към вратата. Когато я отварям се натъквам на ревящата приятелка на Моника ,а зад нея е ръмжащия Людмил. Момичето ме заобикаля,бършейки лицето си от сълзи и нетърпеливо почуква на вратата на Моника.

-Какво става?-попитах видимо объркан. След малко Моника отваря вратата и бързо я приканва да влезе.

-Дълга история.

-Имам време.- казвам аз и затварям вратата след него.

-Проблема е,че съм влюбен в нея,а тя ме реже така ,сякаш съм някакъв неосъзнат хлапак. Потъпква егото ми и това ме изнервя. Край на историята.- повтарям думите му в ума си и ...

-Влюбен? - кима с глава и пристъпи към всекидневната, настанявайки се на стола пред бар плота.

-Къде е Крум?

-Тук!- дълбокия глас на "Черепа" долетя до нас. - Имаме следа. - обърна се и ни поведе към стаята,в която на скоро купи голямо махагоново бюро и няколко кожени стола. Тежко седна и отвори една папка, хвърляйки няколко снимки към нас. Вдигам едната и виждам малкото копеле на Дамянов да влиза в университета ,където учи Моника.

-От кога са?- прегъвам снимката.

-От вчера, но погледни тази.- посочва с пръст една близо до ръката ми. Когато виждам момичето на снимката и веднага я взимам в ръцете си. - Нали я беше проверил?

-Да! Разведени родители,тя живее с майка си. Няма братя и сестри,чиста като сълза.

-Но....

-Няма но. Може да се познават от купоните всяка седмица. Тази снимка нищо не означава. - оставям я на бюрото и поглеждам към Крум.

-Коя е тази? -попита Людмил.

-Емануела Милева,приятелка на Моника. - отговори "Черепа". Отново поглеждам към снимката,виждайки Емануела със синът на Дамянов да си приказват близо до университета. - Синът му е намислил нещо.- кимам с глава. - А и майка ѝ е близо. Чакам потвърждение от отдела за мястото ,където са останалите съветници и Дамянов. - плъзна лактите си на бюрото. - Къде е Георги?