Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Четиридесета глава

Георги

Не мога да си намеря място. За втори път стоя в тази проклета болница и се моля за живота на Камелия. Нямам представа какво се случи след като реших да звъна на отдела и да разбера къде са другите. Операцията вървеше добре,но когато ми звъннаха от болницата за да ми кажат,че ще се проточи и едва не получих нервен срив от притеснение.

Докторът,който ме прегледа не спира да се върти на етажа ,оказвайки ми бърза помощ. Получих упреци да се спра и да ме настанят в някоя стая,но докато не видя Камелия да излиза от операционната жива и здрава,не искам никакви стаи. Спряха кървенето от всяка рана и това ми стига.

- Блед си. - една от сестрите постоянно ме следи. - Спряхме кървенето ,но не означава,че си добре.- правя се на ударен. - Всички са настанени в стаи ,нека да...

- Не! - ако продължи да ми говори небивалици наистина ще получа нервен срив.

- Господин Вълев ни нареди да...

- Не ме интересува какво е казал. - изсъсках аз за да я прекъсна. Разбирам,че Крум ще плати щедро на всички, но защо,по дяволите не ме остави на мира. Не вижда ли,че нямам желание да стоя в някаква си стая без да знам какво се случва с Теменужката.

- Раните ще се инфектират.- продължи тя,а аз завъртях глава за да я погледна. Отказа се. Фръцна дупето си и влезе в стаята на Крум. Там ѝ е мястото. Далеч от мен.
Времето тече ,а умората ме превзема. На мига се отпускам на стола и затварям очи колкото да дремна за няколко минути и да ми даде сили.

Събуждам се дезориентиран и със силна болка в главата. Очаквах да съм на стола,но са се възползвали и се намирам в стая напълно сам. По дяволите. Изправям се от леглото с тихо пъшкане и веднага премахвам системите от тялото си. Чувствам се по-добре,но дали ще е така като изляза и получа някаква информация за Камелия? Мониторите започнаха да подават сигнал ,че нещо не е наред и веднага се отвори вратата за да влезе същата досадна сестра.

- Стой! Имаш нужда от почивка. - приближи се към леглото за да ме натисне между гърдите. Изръмжах и хванах ръката ѝ.

- Не ме докосвай!- тя се отдръпна и в същото време влиза доктора,който успя да ме закърпи. Хайде,пак се започва.

- Имаше усложнения,но операцията приключи.- вдигам поглед от чутото. Само като се сетя колко кръв имаше навсякъде ,когато я докарах до болницата и ми призля. Това ми напомни за Галин. Същата прободна рана в корема и думите на докторите,че е имало усложнения и живота му виси на косъм.