Живот след Отмъщението 🔞

Галин-Тридесет и седма глава

Галин

-Моника! - крещя от пет минути,а нашата хубавица я няма никъде. Искам да счупя всичко по пътя си. Толкова съм бесен,че усещам второто ми Аз да си прокарва път през мен. Дишам тежко като биг видял червено наметало.

-Какво става?- брат ми излиза от стаята сънен и чисто гол. Трябва да му забраня да се появява така. Предния път на Моника едва не ѝ изтекоха лигите докато му гледаше пениса. Ревнувам. Адски много.

-Къде е Моника? И се облечи,по дяволите.- изръмжах аз.

-На фитнес.- отговори той,скръствайки ръцете си под гърдите.

-Какво?-

-Снощи я чух да говори по телефона и....

-Кой фитнес?- обикалям в кръг и вече всичко виждам в червено.

-Не знам! Сигурно е онзи близо до кооперацията.- толкова бързо  притичах към вратата,че не обърнах внимание нито на Крум,нито на близнаците ,когато ме попитаха какво става. Бягам и не усещам умора ,щом става дума за Моника съм готов да пробягам и километри.

Влизам във фитнеса и какво да видя,как се е надупила пред педерасите. Вия като вълк. Лудия Галин е на показ.Ще ги убия. Отново виждам обезглавени трупове и Бог да им е на помощ. Приятелката ѝ ме видя и бързо я побутна, спирайки серията ѝ.Пристъпвам към първото педалче и го хващам за гърлото, залепяйки го за стената.

-Къде гледаш?- вместо да видя лицето му,аз виждам кръв.

-Никъде!- едва изрече.

-Така ли?- попитах аз,поглеждайки през рамо за да видя притеснения поглед на Моника.

-Галине,пусни го!- издърпвам другото педалче към себе си и след секунда и него залепям за стената,стискайки ги за гърлата.

-Чужди жени не се гледат.- казвам аз,озъбвайки им се.

-Галине,моля те!-  вече е късно. Бесен съм,а и от гледката на хубавия ѝ задник надървен до пръсване. Прокара ръката си по гърба ми,но това не може да успокои лудия Галин. Лицата им почервеняват и скоро ще издъхнат,ако тя не ме спре по някакъв начин. Изведнъж се появи пред мен ,докосвайки устните си с моите и силно ме прегърна. Отпускам леко хватката,наслаждавайки се на меките ѝ устни,а звяра с радост я приема в прегръдката си. Тя го успокоява и след малко ги пуска. Педерасите си поемат шумно въздух,падайки на пода,а Моника се притисна към мен. Кървавата гледка се размива и вече виждам красивото ѝ лице. - Успокой се!- прошепна и хвана ръката ми,дърпайки ме на някъде. Направи знак на приятелката си след това влизаме в една тъмна стая. Малка крушка освети помещението и веднага разбирам,че сме в килер.