Живот след Отмъщението 🔞

Георги- Четвърта глава

Георги

От два дена не съм на себе си. Все още чувам виковете ѝ в главата си и колкото и да съм безчувствен, това ми тежи. Никога досега не съм изпитвал тежина в сърцето си заради жена. По дяволите. Та,моето сърце бие само колкото да съществувам на този свят. Без чувства. Без емоции. Без любов. Само съществуване. Нямам душа. Тя е някъде далеч от мен. Не съм се замислял за тези неща преди да срещна "Теменужката". Може би сега ги осъзнах. Откакто я видях и има нещо различно в мен. Крум го усеща. Галин го усеща. Само аз не вярвам. Или не искам да повярвам,защото е чуждо,непонятно и странно.

Докато размишлявам над случилото се краката ми забързаха ход за да стигна по-бързо до жената,превзела мислите ми през последните осем месеца. Стискам таблата в ръцете си и заставам пред вратата на подземието за да се преборя със себе. Тя плаче. Сигурен съм,че ме мрази. Ненавижда ме,но това бяха нарежданията на Крум. Не сме я измъчвали физически,но психически се срива. Тежината в сърцето ми расте с всяка изминала секунда. Аз съм глупак,който не иска да си признае какво чувства. Когато Крум ме попита дали държа на нея,категорично отговорих с "Не!".

Отварям вратата и я виждам свита в единия ъгъл. Трепери и плаче едновременно.

- Донесох ти нещо за ядене.- оставам таблата на масата,взирайки се в проклетата храна.

- Моля те! Пусни ме! Трябва да се върна. Такава е сделката.- все още не знаем каква е сделката. Непоклатима е и не иска да казва,а аз не искам да страда. Много лесно мога да я накарам,но просто сърцето ми отказва да го направи.

- Кажи ми кой е?- продължавам да се взирам в храната. Не мога да я гледам толкова тъжна,а и тези очи ме побъркват. На моменти ми се иска да изкрещя на Крум да я остави,но и той е прав. Нещо се случва с членовете на Съвета и тя е ключа,според думите му,а аз си мисля,че тя е ключа за безчувственото ми сърце.

- Не мога! Ще умреш. Не ме карай да ти казвам. Просто недей!- същите думи от вчера. Не издържах и вдигам поглед за да видя сълзи да текат по зачервените бузи. Аз не съм нежен,но тя ме кара да правя безумни неща като сега. Клякам пред нея и силно я прегръщам,вдишвайки от хипнотизиращия ѝ аромат. Теменужката високо хлипа и ме стиска с малките си ръце. - Знам какво си мислиш,но не те мразя.- отдръпвам се и затъквам няколко кичура зад ухото.