Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Тридесет и осма глава

Крум

Плачът на сина ми ме ориентира на къде да се насоча. Толкова съм озверен и готов да направя всичко възможно за да ги изкарам от тук,че чак гърлото ми зажадня за кръв. Това отмъщение излезе извън контрол. Смирноф прекали. Не трябваше да докосва жените и сега ще си получи заслуженото.

Докато вървя по коридора виждам кръв и мъртви тела. Оглеждам всеки един за да разбера дали са моите хора. За моя радост не са те,а хора на Смирноф. Отварям врата след врата,но нищо,а в същия момент Коко спря да плаче и това ме накара да замръзна на място. Поглеждам през рамо ,очаквайки да се появи някой от врага,но е тихо и безлюдно. Нещо се случва. Не може да е толкова тихо като знам колко охрана имаше отвън. Предполагам ,че и вътре е било така.

След малко се чу трополене над мен,карайки ме да се затичам и да изкача стълбите за отрицателно време. Вторият етаж е по-зле от първият. Мирише на кръв и колкото повече се приближавам към края на коридора,толкова миризмата се засилва. Две от вратите са отворени и като видях разчлененото тяло и ми стана ясно,че Галин е бил тук. В другата стая има още едно мъртво тяло,но е с наведена глава и не мога да разбера кой е, но определено не са двойките близнаци. Знам как са облечени. Връщам се за да се спра пред прясна локва кръв. Тук е имало тяло и това започва да ме тревожи. Продължавам напред ,не обръщайки внимание на силната болка в ребрата. Сигурен съм,че имам счупено ребро,но сега няма по-важно нещо от това да изкарам София и сина ни.

Докато мисля за тях,усетих дуло в тила си.

-Разсеян си,а точно в този момент не е най-удачно да го правиш. - завъртях се за да видя Радослав в много лошо състояние.

-Къде са? - стискам мачетето,готов да отида ,където трябва.

-Ситуацията излезе извън контрол....

-Къде са? - крещя аз,хващайки го за яката.

-Няма ги....- Какво иска да каже с това? - Не можах да го спра. - съскам и свеждам глава за миг. Закъснях. - На къде се насочиха? - пускам го,оглеждайки коридора за пореден път. Имам чувството,че някой се крие в сенките.

-Нямам представа. - не ми трябваше много време за да изрева от болка,от липсата на София и Коко. В този момент от една от стаите излязоха Галин и Людмил. И двамата изглеждат по същия начин като Радослав. Едва стоящи на краката си и много кръв по дрехите им. Надявам се да не е тяхната.

-Какво се случи? - поглеждам към Галин и веднага се оглеждам за Георги.

-Отведе ги.Възползва се,когато бяхме уязвими.- Какви ги говори? - Камелия...- извърна поглед и стисна бокса. - Брат ми не е на себе си. - правя гримаса. - Смирноф я простреля и докато се осъзнаем ,избяга с Моника,София и Коко. Чакаше го превоз на другия вход.- в първият момент не знаех как да реагирам. Прииска ми се да го хвана за гърлото и да го разтреса ,че е допуснал да се случи това,а от друга страна брат му щом не е тук ,означава само едно. Завел е Камелия в болницата. Тя отново ще се бори за живота си. Мамка му. Всичко се обърка. Не трябваше това да се случва. Силно стискам зъби и слизам по стъпалата, изкарвайки пукнатия телефон от джоба за да се опитам да се свържа с отдела. Трябва ми насока,иначе ще търся игла в купа сено.

Описах каква е ситуацията и какво да търсят. Надявам се скоро да откликнат.

-Колко е лошо положението с Камелия? - попитах Галин,излизайки навън за да се върнем при моторите. Усещат напрежението,което ме заобикаля и послушно ме следват без да задават въпроси.

-Беше в безсъзнание преди да тръгне. - Ако нещо се случи с Камелия,брат му няма да го преживее. Той е толкова влюбен,че се опитва да не го показва на когото и да било, но аз виждам всичко. Както аз ,така и Галин ,ще направим всичко за жените,дори и да рискуваме живота си. Ако това се беше случило преди година,той никога нямаше да постъпи така. Дългът,който иска да спазва е по-силно от всяко друго нещо, но сега е различно. Не се е замислил за това,което е правил години наред,а за жената,която обича.

Качвам се на мотора,усещайки болката да се разпространява навсякъде и това ще затрудни движенията ми,но не мога да се спра. Трябва да ги открия. Трябва да си ги върна. Паля двигателя и телефона ми иззвъня. Веднага вдигам за да чуя къде точно е спрял превоза на Смирноф. Не е далеч и с моторите ще стигнем за максимум десет минути. Поглеждам през рамо,кимайки към Галин за да му дам знак,че разбрах къде точно са. През това време той слага каската,а близнаците ни подминават за да се насочат към спрелите мотори,малко по- далеч от нашите.

Подавам газ ,вдигайки предницата за секунда след това излизам от гората за да издам силен шум от двигателя и да разберат близнаците Горанови по кой път ще тръгнем.
Галин е до мен и знам,че каквото и да се случи нито аз ,нито той ще се отклони от целта. Трябва да сме бързи и предпазливи за да успеем да го надвием и да си върнем най-ценното.