Живот след Отмъщението 🔞

Крум - Седма глава

Крум

-Какво?! - викът на София прекъсна разговора ми с Валентина. Обърнах се,виждайки малките ѝ ръце свити в юмруци. Подсмихвам се, когато тръгна към мен с разярен поглед и почервеняло лице. Скръствам ръце под гърдите и очаквам да избухне. -  Ти! - сочи ме с пръст.- Нормален ли си? Това ли е твоята представа за стаж, а? - стискам яростно зъби. - Да ти помагам с тъпите ти схеми. - сложи ръце на кръста си. - Сега ще ти споделя нещо, наркобос. - подигравателно изрече последната дума. - Нямам нужда от тъпият ти стаж. Сама ще си намеря. - заобиколи ме, а всички гледат гърба ѝ. Досега никой не ми е говорил така, никой не си е позволявал, защото знаят, какво ще се случи, ако ме ядосат, но тази малка пикла още не го е разбрала.

-София, ела тук! - крещя на гърба ѝ, но тя не спира и най-нагло вдигна ръка ,показвайки среден пръст.

-Да го духаш. - изкарвам ножа от колана и го насочвам към вратата. Заби се точно до главата ѝ, а викът ѝ отекна из цялата лаборатория. Всички стоят със сведени глави и не смеят да помръднат. Мирише на страх и това донякъде ме успокоява, но не дотолкова, че да забравя наглото ѝ държание.

-Да го духам, а? - пристъпвам към нея, а тя като парализирана стои до вратата и се взира в ножа.  Прокарвам ръката си в косата ѝ и я блъскам към вратата. Стиска силно очи ,а една сълза падна на бузата ѝ. - Повтори думите си, София! - поклати глава. - Нали си много смела. Хайде! Искам да чуя, как отново ми казваш да го духам.

-Не! - прошепна тя.

-Кажи го! - изкрещях в лицето ѝ. Тя подскочи и бавно отвори очите си.

-Да го духаш. - извърна поглед и скри част от лицето си в коженото ми яке.

-Погледни ме! - веднага изпълнява и с насълзени очи ме погледна. - Сега, отиди при Велико. - показвам с ръка мъжът, който трепери, сякаш съм хвърлил ножа по него. - Искам да слушаш много внимателно всяка негова дума при създаването на наркотика и не задавай излишни въпроси.

-Но, но, как… - шумно преглътна. - Бяха бели хапчета. - гласът  ѝ потрепна.

-Илюзия, Софи.- облиза съблазнителните си устни и в този момент ми се прииска отново да я целуна.

Вчерашната целувка беше страстна, необуздана и същевременно правилна. На точното място в точното време. След нея не можах да се съсредоточа и цяла вечер мислих за София, която си я представям под мен ,движейки се в стегнатата ѝ вагина с резки и дълбоки тласъци.
Да усетя стените ѝ да ме притискат, когато свършва и името ми да полепне по езика ѝ. Издърпвам ножа от вратата и го прокарвам между устните ѝ. Не откъсва очи от моите, а погледа ѝ ме умолява да не го правя. Чудовището в мен крещи да я накажа, а разума ме дърпа и шепне думи, които никога досега не съм чувал.