Живот след Отмъщението 🔞

Георги- Шестнадесета глава

Камелия

Вече пети ден спя в едно легло с Георги. Това би трябвало да е хубаво,ако не се държаше по най-безразличния начин с мен. Знам,че не ми вярва. Чувам и разговорите,които се водят по мой адрес, но му казах цялата истина. Този път нищо не крия. На моменти ми се прииска да избягам, но къде ще отида. Едва ли имам работа, не съм платила квартирата,родителите ми са мъртви,а брат ми....нямам представа дали е жив. Останах напълно сама. Този факт ме просълзи. За пореден път,аз плача.

Свивам се в ембрионална поза и си мисля как живота ми беше сринат преди смъртта на родителите ми,а сега е унищожен до основи. И това поведение от любимия човек е толкова жестоко, че искам да предприема необмисляни действия. Чакам да се прибере и поне малко да спре крайните мисли,които се въртят в главата ми,но вече е толкова късно ,че едва ли ще ме удостои с вниманието си. Пет дена тук и три пъти спя сама. Прибира се сутрин и не обелва нито дума. Ляга на леглото и заспива на мига.

Сигурна съм,че ходи по курви. Защо иначе ще се прибира на сутринта. Ето още една причина да си мисля,че съм пълно нищожество. Даже един мъж не мога да задържа до себе си. Мъжете са прави ,аз съм един боклук. Боклук,който трябва да бъде изхвърлен.

В този момент влиза Георги. Удостои ме както всеки път с един от безразличните си погледи. Не го интересува,че лицето ми е подпухнало и зачервено от сълзите. Прави това,което прави всяка вечер. Съблича се чисто гол и ляга от другата страна на леглото с гръб към мен. Изчаквам известно време дали ще ми каже нещо,но за жалост не казва и една дума.

- Къде беше? - попитах аз,продължавайки да лежа в същата поза.

- По работа.- това е отговора,който получавам всяка вечер, а женските парфюми,усещащи се още като влезе, явно са без значение. Не издържам. Не съм цвете за мирисане,но по този начин да се подиграва ,идва ми в повече. Аз не съм кукла на конци,имам чувства,та аз съм влюбена в него.

- По курви ли ходиш? - вбесена се изправям от леглото.

- Какво значение има? - с цялата си наглост отговаря с въпрос.

- За мен има. - той шумно изсумтя,обръщайки се към мен. - Защо ме спаси? - ако не му пука за мен ,защо отдели от скъпоценното си време за да ме търси сред гробове.

- Беше нареждане от Крум. - скачам от леглото и започвам да крещя.

- Значи аз съм едно нареждане ,така ли? - Георги също стана от леглото и на мига ме закова за стената. Отново мирише на евтин парфюм.