Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Деветнадесета глава

Диана

Всеки ден живота ти поднася препятствия,от които решението ти е ключов фактор за бъдещето, а моето от години е предначертано,показвайки ми само едно. Проклетата сграда,от която измъкване няма,а пътищата са ми едни и същи. От стая на стая с различни мъже. Без усмивка,без любов,без прегръдка,без дъщеря си,а обичайните сълзи,които текат и в този момент по напудреното ми лице. Мразя стаята си с всичките тези луксозни дрехи и гримове. Мразя всички около мен ,но най-вече чудовището живеещо до моята стая.

Дамян Дамянов. Син на Григор Дамянов,член на Съвета ,свиреп и безмилостен във всяко едно отношение. Баща,който обича повече курвите отколкото сина си. Няколко пъти съм била в неговата стая,показвайки ми извратената си страна като иска не една ,а няколко за да се наслади на красотата им. Същия изрод е и Дамян. Колко болка съм изтърпявала за да го държа далеч от Крум Вълев и дъщеря ми,но този път не успях. Знам,че тя е някъде тук. Знам,че очаква от мен като майка да отида,да я прегърна или утеша, но ако покажа,че ми пука за нея ще се възползва кучия му син и тогава ще ни измъчва.

Има си определени стъпки за да не те наранят и тази ще я избягвам на всяка цена. Безразличието е моето второ Аз и сега трябва да надяна маската,показвайки на всички съветници,че тя е никоя.

Вдигам поглед и бавно прокарвам четката по миглите си,правейки ги такива каквито те искат. След това слагам розовия гланц,любим на всички и се поглеждам на огледалото,виждайки обичайния образ на лека жена.

- Ди,новото момиче те чака.- каза Радост. Кимам с глава и излизам от стаята,пристъпвайки към мястото,където посрещам новите. - О,и момчето от подземния отново ще го качват на колелото.- замръзвам на място и веднага сълзи бликат в очите ми,но бързо се окопитих и продължавам с уверените крачки, непоказвайки никаква емоция от новината,а вътрешно сърцето ми страда за тези деца. Сестра им беше най-нежното създание,но за жалост попадна на грешното място с глутница вълци,готови да я разкъсат. Жертвах себе си за да я спася и от това поведение спечелих доверието на татуираните близнаци,помагайки ми да ме измъкнат от паяжината на Дамянов.

Влизам в стаята и заварвам дъщеря си свита в ъгъла и да ридае. Извръщам поглед и се замислям за възможностите си. Искам да я прегърна,да усетя малкото ѝ тяло обвито около моето,но камерите на всеки ъгъл не са за подценяване. Следят всяка моя крачка и сега те са насочени към мен за да видят реакцията при появата на дъщеря ми.