Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Тридесет и девета глава

Моника

Всички мъже излязоха рано от апартамента,а аз продължавам да лежа на леглото,взирайки се в картината с красивото лице на Галин. Не мога да повярвам,че ми призна за чувствата си. Той и брат му са със студени сърца ,интересуващи се само от курви и нищо друго, но сега....вдигам поглед към тавана и се усмихвам,когато разбирам,че първата ми мечта се сбъдва. Исках този страшен близнак и накрая го имам. По дяволите. Ще живея с него,ако.....Пф! Брат ми...Боже,този гневен мъж няма да бъде доволен и не знам как да го убедя в обратното. Той не иска да ни изслуша и трябва да се обърна към единствения човек,който може да ни помогне.

София!

Преди да отида при нея ще се постарая за сутрешния ми оргазъм за да успокоя хормоните,които искат да се излеят на свобода откакто Галин излезе. Прокарвам ръката си по голото ми тяло за да стигна до клитора и да го усетя как пулсира. Поглеждам към лицето му,наслаждавайки се на перфектните черти и тези устни ,които правят греховни неща с мен. За няколко секунди соковете ми се изтичат по чаршафа,а клитора трепти, доволен от мислите ми за този прекрасен мъж с интересни сексуални предпочитания. Тихо простенвам на кръговете,които правя,а след всеки следващ ,електричеството ме удря директно във вагината,плачейки да бъде изпълнена.

Прошепвам името му и се извивам,усещайки горещина да ме облива от глава до пети. Разтварям срамните си устни и при повторното докосване на снопчето се появяват тъмно сините му очи и тази палава усмивка, от която кожата ми настръхва. Всичко се случи в следващата секунда и оргазма ме помете. Заравям лицето си във възглавницата за да спра викът и продължавам да го стимулирам за да го удължа. Конвулсиите бавно утихват,а аз дишам толкова тежко,сякаш съм пробягала няколко километра.

С усмивка на лице ставам от леглото,усещайки соковете ми да се стичат по вътрешността на бедрата,но вземам халата закачен на вратата и бързо го обличам. Излизам от стаята и виждам закръглената симпатична медицинска сестра да върви към мен с бодра крачка.

- Будна ли е?- попитах аз докато стискам халата.

- Да,скъпа! Днес е в добро настроение.

- Чудесно. - казвам аз,доволна от новината. Тези дни майка ми не беше добре. Имам чувството,че още не е осъзнала за новия си живот. Живот с всички нас ,без неприятни моменти,а само хубави спомени,които тепърва ще създадем. Влизам в банята за сутрешните процедури след това се насочвам към стаята ѝ,отваряйки тихо вратата.- Майко! - когато ме видя, лицето ѝ засия на мига. Все още е бледа,но доктора ни обясни,че ѝ трябва известно време за да се възстанови напълно. Стреса е в повече и това влияе на организма ѝ за да оздравее напълно.