Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Четвърта глава

Моника

-Галине, чакай! - извиках за да ме чуе.

-За какво да те чакам? Няма да се женя за теб. - изръмжа той. Погледнах през рамо за помощ, но никой не забеляза, че съквартиранта ми ме завлича към изхода.

-Галине!

-Галине, Малине, това е положението. Сама си го изпроси и сега ще изтърпиш наказанието.

-Наказание?! Ти добре ли си? Пак ли си в твоите филми... с някакви маски.. Двадесет и четири часова тъпотия... абе пълни глупости....- говоря каквото ми падне за да го ядосам.-...О, опитвал си нектара им. - избухвам в смях. - Пълни идиотщини. Да не би да си гостувал при онези с усмирителните ризи? - отговор не получавам, а ме бута към пасажерската седалка. - По-леко. Егати лудия. - казвам аз преди да се качи. Потегля с бясна скорост и така като гледам и настроението му е същото. Е, какво толкова съм му направила? Седя два часа в тоалетната. Нищо работа. - Защо си ядосан? - издърпвам колана за да го закопчая. Шофира като ненормален и ме е страх за живота си.- Пак си водя монолог. - погледнах го и толкова здраво е стиснал челюстта си, че нямам идея как стои още на мястото. - Какво ще е наказанието? - попитах видимо любопитна. Това привлече вниманието му и бавно завъртя главата си към мен. Имам чувството, че очите му стават червени за кратко и пак възвръща обичайният си цвят.

-Двадесет и четири часовата тъпотия. - очите ми се разширяват от чутото и веднага започвам да преговарям.

-А, не! Искам преговори. - той изсумтя и направя рязък ляв завой. Оглеждам наоколо и разбирам, че не шофира към вкъщи.

-Имаш смелостта да преговаряш?! - попита вбесен.

-Не мога да разбера, защо си толкова изнервен всеки път. Живеем в хубав апартамент, имаме всичко нужно....

-Проблема си ти.

-Аз?! - натискам с показалеца между гърдите си.

-Не виждам друг в колата. - изсъска той.

-Съскаш като змия. - казвам развеселено, но бързо ми се стопява усмивката, когато виждам яростният му поглед. - Добре де, пошегувах се. - свивам рамене, заглеждайки се през прозореца. Тишината ни обгърна за няколко секунди и това ме напряга. - Оф, кажи нещо. - каквато и физиономия да направи е адски красив.

-Нещо. - изцъках на глупавото му изказване.

-Къде ме водиш?