Живот след Отмъщението 🔞

Крум - Тридесета глава

София

Гледката, на която ставам свидетел ме  омагьоса, карайки ме да се чувствам, сякаш съм на „върха на света”. Най-  силното усещане, което ми носи е докосването до силата на природата и безспорно оставам пленена. Убеждавам се, че това място винаги е прекрасно независимо дали ще бъде "облечено" в есенна, зимна, пролетна или лятна премяна.

Тласъка в подгизналите стени на вагината ме откъсва от мислите за красотата на природата, а очите ми се премрежват, знак, че наближава поредния оргазъм. Крум не спира да се движи вече от един час, а аз едва стоя на краката си, докато потното му тяло ме притисква към панорамния прозорец. Зърната ми залепват за студеното стъкло, а той не откъсва поглед от тях, възхищавайки им се.

-Усещам огразма ти. - изръмжа до ухото ми, тласкайки в мен като побеснял. Ръцете му са на стъклото от двете страни на главата ми ,а движенията на таза са плавни и право в целта. 

-Още не си свършил. - казвам аз с отчаян тон,предизвикайки смеха му.

-Трябва ли? 

-Да! - отново се засмя, но ме повдигна и легна на леглото, настанявайки ме с лице към себе си. Опря челото си към моето, сложи крака на бедрото му и влезе в мен, съскайки пред устните ми. - Ти си като секс машина. Нямаш умора.

-Нали това искаше. -  Всеки тласък, всяко движение на ръцете по цялото ми тяло, всяко докосване с езика е като магия, от която и най-добрият вещер не може да спре заклинанието. Аз съм безвъзвратно и лудо влюбена в този мъж.

-Точно това исках. Когато си до мен те желая по много начини. Обичам те и ще ти го кажа още няколко пъти, ако трябва. -  Той замръзна и ме погледна в очите. Минават няколко секунди, в които не откъсва поглед от мен,докато не зарови лицето си във врата ми и не започна отново да се движи. Сълзи бликат в очите ми, когато за пореден път осъзнавам, че той никога няма да изпитва същите чувства като моите. Никога няма да ми каже, че ме обича. Никога няма да ми покаже любовта си и тогава ще страдам, както и първият път,признавайки му.

-София…

-Недей! Знам, че никога няма да ме обикнеш. - заплаках аз, а той потрепери и свърши в мен. С нежелание го пускам и ставам от леглото. Краката ми треперят, но решително вървя към банята. Влизам под душа, а горещата вода облекчава част от тревогата и гнева, които за пореден път са мои спътници.