Живот след Отмъщението 🔞

Георги- Седма глава

Камелия

С треперещи ръце отварям входната врата и на прага се сблъсквам със съквартирантката ми Вероника,която толкова силно изписка,че ушите ми закънтяха.

- Вероника!- извиках аз,слагайки ръцете си на ушите.

- Ти нормална ли си? Така ли се влиза? - изофках и без да ѝ отговарям на глупавите въпроси я заобиколих и за да вляза в стаята си. Изваждам малкия сак от гардероба и решена го пълня с дрехи,козметика и бельо. - Камелия,какво става? Бледа си и цялата трепериш.

- Нищо не става. - сопнато отговарям аз, докато продължавам да тъпча с най-различни глупости проклетия сак. Нямам време да се преобличам, за това впръсквам малко парфюм и отново я заобикалям ,но тя хвана ръката ми и бързо се заковавам на място. - Какво?

- Родителите ти ми изпратиха съобщение.- не съм се чувала с тях от няколко дена и сега да ми съобщи ,че са ѝ писали ме натъжава. Защо не са се свързали с мен? Изваждам телефона от джоба ,виждайки черния екран и на мига сълзи бликнаха в очите ми. Аз съм пълна идиотка. Нямам батерия от няколко дена. Вероника видя разтревоженото ми изражение и след малко пред очите ми се появи съобщението,което са изпратили.

Миличка,ела в Плевен. Трябва да поговорим.

Прочитам го няколко пъти и веднага разбирам,че има нещо нередно. Съобщението го е изпратил баща ми от начина,по който се обръща към мен,но за толкова години никога не са ми писали,че трябва да се прибера. Има нещо и ще хвана първия влак за да ги видя. Може би точно от това имам нужда. Да избягам от всичко и всички. Да се отдам на любовта на родителите и брат ми.

- Благодаря ти!- казвам аз и се насочвам към вратата,но преди да изляза Вероника изрече.

- Пази се!- нямам представа какво означава това,а и нямам време да мисля над думите ѝ, затова на бегом излизам от блока и на втората крачка спирам едно такси. Бързо се качвам и казвам къде да ме закара.

Притеснена съм. Не знам за какво искат да говорим и това ме плаши. Страх ме е от неизвестното. Винаги съм била силна и борбена. Живота ме научи да бъда такава,но сега чувствам само и единствено слабост. Слаба в този момент,слаба от както срещнах Георги. Не ми се мисли какво ще ми се случи,когато разбере. Дано да не ме открие. Все още не съм развалила сделката и засега те са в безопасност. Само това ме окуражава да продължавам да следвам инструкциите му.