Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Двадесет и шеста глава

Георги

Дойде момента,в който ще разберем дали Теменужката е бременна. Консултирахме се с гинеколог и за жалост след всичкия този стрес и опита ѝ за самоубийство има вероятност за зачеване. Малка е,но я има. Надявам се кръвния тест да излезе отрицателен и да не ѝ се налага да премине през още едно изпитание. Едва се държи, но близостта ми я крепи. Все още сънува кошмари и това ме тревожи. Затова след резултата от теста записах още един час при Андреева за да сподели и пред друг човек какво я мъчи.

Стискам ръката ѝ и нежно я целувам по челото. Чак се учудвам,че мога да бъда такъв,но напоследък се държа по коренно различен начин. Искам да ѝ покажа,че е важна за мен и досега не съм искал друга жена колкото нея.

-Ще се побъркам от притеснение. - затъквам няколко кичура зад ухото ѝ и я целувам по устните.

-Сигурен съм,че теста ще е отрицателен. Много неща ти се струпаха и...

-Госпожице Жекова!-

-Да! - заедно се изправяме,очаквайки да ни кажат хубавата новина.

-Тестът е отрицателен , но от стреса резултатите от изследванията показват хормонален дисбаланс. С терапия от лекарства ще се нормализират. Трябва да се храните и да спазвате схемата,която е написана на рецептата. - подаде рецептата и бързо я взимам за да я прибера в джоба на дънките. - Ако продължите с опитите и пиете лекарствата ,може след третия месец да забременеете.- Ъ-ъ...свеждам глава и си замълчавам.

-Добре! Благодаря ви!

-Ако има някакъв проблем винаги може да дойдете за преглед или да сменим лекарствата с други. - Камелия кимна с глава и се опита да се усмихне.

-Благодаря! - казвам аз и я хващам за ръката ,дърпайки я за да си вървим. Темата за децата ми дойде в повече.

-Георги ,чакай! - излизаме от клиниката и веднага се оглеждам за близка аптека. - Какво ти стана? - даже не ми се обсъжда тази тема. - Георги, спри!

-Стой тук и не мърдай! - изръмжах аз,влизайки в аптеката срещу клиниката. Давам рецептата и се обръщам за да я видя точно там ,където ѝ казах да бъде. Изглежда уплашена. Мамка му! - Хвърлям няколко банкноти и нетърпеливо чакам да ми дадат проклетите лекарства. Отново се обръщам ,надявайки се да я видя на същото място, но нея я няма. Вземам торбичката и излизам толкова бързо от аптеката ,че едва не изкъртих вратата. - Камелия! - извиках аз. Стискам ръце в юмруци и силно изревах. Къде е тя?