Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Тридесет и първа глава

Георги

Крум продължава да реве ,обръщайки се към нас с разкривено лице от ярост. Отдръпвам се,когато хвана бюрото и го преобърна. Какво става?За последно го видях в това състояние,когато ставаше дума за София. Стисна етажерката и я събори след това заби юмрука си към прозореца. Последва още един и се счупи на парчета. На секундата ръката му се напои с кръв.

- Шефе,какво става? - попитах аз и поглеждам към Галин,който стои като вцепенен и не мърда. Крум задиша тежко и сведе глава.

- Искам да се успокоите....- гласът му е прегракнал.

- Не мисля,че ние трябва да се успокоим. - Минава известно време и все още не ни казва какво се е случило за да избухне по този начин.

- Слизам долу. - каза брат ми.

- Не! - закова го на място. - По дяволите,не! Вижте....Георги ти си по- смирен. Дръж брат ти ,защото след малко ще настане....

- Защо? - попита брат ми ,приближавайки се към счупения прозорец. - Къде са? - крещи той,а Крум стои в ъгъла и мълчи,взирайки се в окървавената си ръка. - Не ми казвай....- секундата,в която Галин буквално полудя,аз асимилирах какво е имал на предвид,когато попита къде са. Толкова бързо ме заобиколи,че не успях да го хвана. Слиза по стъпалата,взимайки по две,три наведнъж и, когато излиза през входната врата се затича към улицата. Проклятие!

Връщам се вътре и излизам през терасата,водеща към басейна за да спра за момент. Оглеждам басейна,виждайки играчките на Коко във водата след това непокътнатите хавлии на София и Моника,закачени на чадъра и накрая розовата кърпа на Камелия. Приближавам се към шезлонга,а в същото време силния вик на Крум проехтя из цялата къща. Усещам как скоро и аз ще загубя контрол. Особено,когато мириса на копелето изпълни ноздрите ми,запомняйки го още предния път.

Вземам кърпата и я опирам към носа си, силно вдишвайки от аромата ѝ. Мирис на теменужки, на жена и малка доза на мен. Затварям очи и я стискам в ръцете си. Мамицата му мръсна.Отне ми я за втори път. Моята Теменужка,моята....забивам юмрука си в шезлонга,викайки с пълно гърло. Толкова силно го удрям,че не обръщам внимание на болката,която ме връхлита с пълна сила. Не обръщам внимание и на множеството викове от страна на Крум,както и парченцата стъкла, падащи върху мен.